Все повече стават розовите полета "на хартия" в България

През 2025 година от 58 000 декара розови насаждения са прибрани едва 6200 тона розов цвят. Това съобщи в ефира на Радио Стара Загора Петър Симеонов, председател на Професионалната асоциация на розопроизводителите. 

Данните са от земеделското министерство. Оказва се обаче, че при засичането на договорите на предаден розов цвят от производителите към розоварните и на реализирана продукция на база на договорите, реколта от уханните цветчета е събирана само от около 28 000 декара розови насаждения. Или казано с други думи, около 30 000 декара масиви са изоставени и не се обработват. 

Тенденцията е тревожна, не отрича Симеонов, а като причина посочва нарастващите разходи на хората в сектора. Заплащането на берачите се е увеличило с  над 20 процента, към това тази пролет и новите цени на горива и торове заради войната в Иран. 

"Почти нямаме с какво да обработваме площите като препарати, заради ограниченията от страна на Евросъюза, а сега към това се добавя и скока на цените. С около 20 процента по-скъпи са торовете, цената на горивото също е сериозно перо", казва Симеонов. 

Той самият обработва около 150 декара насаждения в района на Гурково. И признава, че ако е считал, че миналата година ситуацията е "ударила дъното" и че няма накъде повече да се влошават нещата, животът е опровергал това му мнение. Сега Симеонов силно се тревожи какво ще се случи при прибирането на тазгодишната реколта.  

"Още никой не може да каже колко ще ни струват берачите, както и каква ще е цената на розовия звят. Но нотав, което вече се знае, е че тази година реколката ще е по-скъпа, а това ще се отрази и върху крайния продукт при розопреработвателите. При последната ни среща наскоро с представители на земеделското министерство бяха изнсени и тревожни данни за свиване на пазарите - през миналата година например са реализирани около 800 килограма розово масло, а у нас традицинно се произвеждат между тон и половина - тон и осемстотин, годишно". 

По данни на земеделското министерство, с розопризводство у нас са ангажирани около 3000 стопани.

"Единственият вариант за стабилизиране на сектора е в адекватна политика от страна на държавата", казва Симеонов.

И допълва, че ако искаме розопроизводството и преработването да останат символи  и емблеми на България, секторът ще трябва да е от стратегическо значение, не само на думи, но и с конкретни действия.