Дезинформацията се бори с комуникационна грамотност

Европейската комисия потвърди, че системата за бързо реагиране срещу дезинформацията е активирана за предстоящите парламентарни избори в България на 19 април и ще остане една седмица след тях.

Това е механизъм, който помага на съответните държави да се справят с изключително силните заплахи, които възникват последните години в резултат на използване на мощни комуникационни инструменти в социалните мрежи, коментира за Радио Стара Загора комуникационният експерт Любомир Аламанов. По думите му подобни инструменти в социалните мрежи се използват, за да повлияят и да доведат до промяна в нагласите и желанието за избор на един или друг политически кандидат.

"Надявам се това малко да помогне, поне да се ограничи въздействието на тези инструменти", каза Аламанов. По думите му в социалните мрежи и интернет се използват най-различни инструменти, за да се повлияе на обществото.

"Един от инструментите е непрекъснато автоматизирано създаване на свързани сайтове, така наречените mushroom clusters, които преписват съдържание, което се подава еднакво на всички тези сайтове. Така масовата публика остава с впечатлението, че стотици новинарски сайтове споделят някаква силно интересна и важна новина. Друг такъв инструмент е създаване на фалшиви профили в социални мрежи, който споделя тези новини в най-различни групи. Създават се фейсбук групи, а вече се говори за открадване на групи или купуване на групи, тяхното преименуване.  Например, група, която се занимава с търговия или размяна на автомобилни части, може да бъде купена и да бъде преименувана и използвана за някой политик.“, обясни Аламанов. Той даде пример и за друг инструмент, който се използва като създаването на т.нар. тролски ферми.

"Например направени в Индия, в Пакистан или в някоя африканска държава, от където стотици хиляди автоматизирани профили слагат еднакви коментари или слагат еднакви емотикони или нещо от този сорт. Вече даже се говори за така нареченото открадване на хаштагове.", каза още комуникационният експерт.

За да се предпазят хората от подобно влияние Аламанов обърна внимание, че е нужна комуникационна грамотност. 

"Т.е. хората грамотно да разбират това, което се случва в социалните мрежи, да могат да отсяват коя информация е вярна, коя информация е правдива и на какво трябва да се доверяват. Най-лесните елементи са да се проверява кой е профила, който пише или реагира. Има ли вътре реално съдържание, или той е някакъв фалшив профил. По данни на колеги, в момента в интернет от цялата информация, която се излива, може би само 15-20% е вярна. Всичко друго е тотална лъжа.", каза Аламанов.