Музикалното студио на Радио Стара Загора не работи вече 30 години

Идеята да се построи  към Радио Стара Загора музикално студио за концерти и звукозапис се обсъжда през 1973 год. Първоначалният вариант за звукозаписно студио се преработва и надделява амбицията на местното партийно ръководство да се построи телевизионно студио. През 1974 год. залата е готова и част от апаратурата е закупена и доставена. Общата цена на проекта е 1 млн. долара. Година по-късно ръководството в София решава, че е нужно по спешност да заработи телевизионно студио в Благоевград заради близостта на Република Македония и апаратурата е пренесена в Югозападна България. От 1976 до 1996 год. в студиото  на Радио Стара Загора са правени стотици записи на музикални състави и изпълнители, изнесени студиа, камерни спектакли. През 1996 год. започва втори опит за обновяване на студиото като е свалена цялата изолация. Обезценяването на лева, хиперинфлацията и политическата несигурност в страната, правят невъзможни ремонтните дейности. Така приключва възможността радиото да прави пълноценен звукозапис и да бъде по- активна културна институция със собсвена зала.  Историята за съдбата на студиото разказва инж. Данаил Димов:

Във фоайето на радиото преди 1973 год.  имаше сладкарница. След това беше клуб на културните дейци. До него беше канцеларията на БДЖ и  Концертна дирекция. Всичко това с един акт на Окръжния съвет беше прехвърлено като собственост на радиото и тази част, която сега е музикалното студио и нагоре, етажите, всичко се изкопа до основи  и  започна да се гради. Тогава изскочиха едни римски канали с една вода, която ние мислехме, че е някаква отпадна, мръсна, негодна вода, а се оказа, , че е по-чиста от водопроводната вода в Стара Загора. Стари римски водопроводи са минавали под радиото.

 Първоначалният проект беше за радиостудио, но по едно време взеха да наделяват желанията за телевизионно студио от гражданството, от ръководителите на града и на окръга и постепенно постепенно се наложи проектът да бъде преработен за  радио-телевизионно студио.. Подът му е правен с така  наречените мовелитови заливки. Те са пет или шест слоя. Залива се, изсъхва добре, после пак. Целта беше при движението камерите да не получават сътресение, да трепери картинката. Затова е направен този под. Сложи се горе метална конструкция за монтиране на осветителни тела. Всичко тръгна да се развива както трябва.

Дори през 1974 год. ние имахме един списък от 15 души инженери и техници, които бяха готови да работят първоначално на доброволни начала, за да направим телевизионно студио. Имахме консултации с една полска фирма от панаира в Пловдив за доставяне на студийно оборудване. Изобщо нещата бяха потръгнали.

Тогавашният първи секретар на Окръжния комитет Христо Шанов използва главният инженер на телевизията, който беше заралия, да направи един проект за едно оборудвано телевизионно студио. Христо Христо се казваше, пристига януари месец с направен проект, И отиваме на среща в Окръжния комитет и аз питам Христо колко струва проектът и той каза към милион и нещо долара. Започнахме да се усмихваме ехидно и Христо Шанов ми вика: "Инженерче, защо се усмихваш така? Нямаш вяра на окръга ли? Ние само телета  да продадем, ще го платим. А заводите в Казанлък, химкомбинатът!“ Но критичният момент, искам да го кажа, нека да го знаят хората. Критичният момент беше, когато председателят на Окръжния съвет каза :"Аз имам пари българско покритие на тези долари, които трябва да се дадат, но искам решение на централните органи, които да кажат да се строи или да не се строи, защото утре като ги дам тези пари, някой да не ме осъди.“

Излезе решението вместо Стара Загора това нещо да бъде направено в Благоевград поради проблемите с македонския въпрос и така нататък. И един щастлив ден дойдоха два камиона, натвариха всичкото и го закараха в Благоевград.

Въпросът с телевизионното студио  отпадна. Лошото е, че покрай това изменение на проекта от радиостудио в радио-телевизионно студио, акустическата обработка стана съвсем друга. И студиото стана с малко ехтене, с малко недобра акустика, така че трябваше ние допълнително да слагаме едни завеси, плътнени, да обираме малко от течението. А и като дойде вече времето за новата демокрация, там вече и финансово нещата загрубяха. Бяхме почнали някакъв ремонт в сегашната програмна апаратна и започнахме втората да правим. Тя трябваше да бъде апаратна към музикалното студио и за съжаление остана си така като паметник.