Първите записи в радиото са на Тоско Илиев и Стайка Гьокова

Музиката заема преобладаващо място в програмата на Радио Стара Загора още в първите години след създаването на радиостанцията. Участието на творци от Старозагорската опера като Тоско Илиев, Георги Стоянов, Ромео Райчев става все по-активно. Георги Стоянов си спомня:

"В първите години на радиото беше назначен за директор Йоско Йосифов- известен музикант, диригент, композитор. С него станахме  близки покрай работата в операта и той пожела да сътрудничим. В радиото му помагахме при съставянето на музикална програма и той образува един оркестър, малък, от седем-осем души за изпълнение на народна музика.  След това създаде една вокална група от жени. С тези групи сме изнасяли часове за селото, музика за деца, народни песни и възрожденски песни сме пяли."

Като едно признание към пионерите, първият запис във фонотеката на Радио Стара Загора е на заслужилия артист Тоско Илиев. Ария на Канио из операта „Палячи“ от Леонкавало. Съпровожда оркестърът на Старозагорската опера, диригент Руслан Райчев. 

 Още със създаването си Радио Стара Загора става център на народната музика. Освен утвърдени изпълнители като Атанаска Тодорова, които имат вече свои изяви пред микрофона на Радио София, тук се изявяват оркестърът на Аспарух Ташев, гайдари и кавалджии от Стара Загора, от селата Преславен и Дълбоки. Много от днешните популярни народни изпълнители започват своите изяви пред микрофона на Радио Стара Загора. Десетки самобитни народни таланти представят тук своето изкуство. За съжаление късното въвеждане на звукозаписната техника лишава фонотеката от много неща.

Георги Стоянов разкзва още за онези години.

„Една певица не ми излиза и днес от ума. Това беше едра жена над 40 години от Харманлийско. Цялата ѝ лява ръка чак до раменната кост липсваше. Вършачката казва, я сломи. Тя по име Лата имаше голям и красив глас, владееше и известни низини. Не ви трябваше да слушате Елена Николай.“

Един от първите записи на народни песни направен в Радио Стара Загора е на Стайка Гьокова- „Марина ми платно белеше“.