Отец Тодор Милчев: "Най-голямото благо е да твориш добро за хората"

Днес, от ранно утро, православните храмове са отворени за всеки дошъл да запали свещ, остави цвете и се поклони пред изнесената плащеница-символ на одеждите обвили тялото Христово, при полагането му в гроба, след Разпятието. Разпети петък е най-тъжният за християните ден в годината. Време за смирение и покаяние. Ден за размисъл... за житейската голгота, предателството, разкаянието, посвещението, за силата на молитвата, вярата и спасението.

На Разпети петък ви срещаме с отец Тодор Милчев, роден през 1933 година, в хасковското село Сусам. През 1944 е един от 500-те кандидати в Пловдивската семинария. След завършването й е приет в Духовната академия в София. Дипломира се през 1956 и същата година от Пловдивска епархия се прехвърля в Старозагорската, по настояване на тогавашния митрополит Климент. На 25 години за първи път прекрачва прага на храм "Свети Димитър" в града, където десетки години е протодякон, певец на клира и диригент на хоровите формации. През 1966 година старозагорският митрополит дядо Климент го назначава за касиер на Светата митрополия, като такъв се пенсионира.

Пословичната му отдаденост на вярата отдавна е спечелила доверието и обичта на хората. Благите думи, казаните на място наставления с тиха усмивка, търпеливостта при изповед, поведението внушаващо респект, са нагледни уроци по достолепие за млади и стари.

В тези дни от Скръбната седмица, последна от земния живот на Христос, ви предлагам да чуете споделеното от 93 годишният отец Тодор Милчев. Негово е признанието, че докато има сили ще участва в богослуженията, в делнични и празнични дни. А  пожеланието към вярващи и невярващи е "преди всичко да бъдат истински човеци. Да правят добро, без да искат отплата. Да вършат правда, да не подминават онези, които имат нужда от помощ. Да обичат родителите, роднините и близките си и всички хора."