За машините и хората на предсрочните избори

Машинното гласуване в България беше въведено експериментално още през 2014 г., а няколко  години по-късно е реален избор на гласоподавателите. Представено като решение срещу изборните манипулации, то обаче бързо се превърна в нов източник на съмнения. Вместо да донесе безспорна прозрачност, машинният вот отвори дебат за кибер заплахи, уязвимости и реалната сигурност на системите. Между експертни уверения и политически внушения, доверието отново се оказва най-дефицитният ресурс в изборния процес.

„Хората проявяват недоверие в софтуера, с който работи машината, но той се сертифицира предварително и идеята му е да се гарантира, че ще прави едно единствено нещо: заявява гласа на избирателя, без възможност за промяна и един от ключовите принципи е, че машините не са свързани с интернет по време на гласуване, за да се избегне възможност и вектори на атаки. Тоест машините не могат да бъдат хакнати в реално време – нещо, с което често се спекулира в публичното пространство. Основният въпрос е не толкова дали някой ще може да хакне машините по време на изборите, а дали софтуера е бил напълно надежден преди още да бъде инсталиран, в процеса на разработка. Човешкият фактор е най-подценявания риск“ – уточни за Радио Стара Загора Ралица Бояджиева, специалист по кибер сигурност.

Тя напомни да не се поддаваме на спекулации и ако някой се страхува от сигурността на машинния вот, да гласува с хартия, за да се възползва от правото си на глас, „защото все още имаме такова“.

Още за кибер заплахите и основни рискове при машинно гласуване, както и възможностите за сигурност – чуйте в прикачения звуков файл.