Българската революция за свобода тръгва от 20 април 1876 г.

Датата в календара е 20 април. Преди век и половина нашите предци се вдигат срещу цяла империя и слагат началото на героичната Априлска епопея.

Въстанието от пролетта на 1876 година е потопено в кръв. Загиналите в него мъже, жени, деца и старци са около 30 000. 80-селища са изгорени, други 200 с общо население около 75 000 са разрушени до основи...

Подвигът на априлци не е само славна страница от историята ни. Той е завет за смелост и достойнство. Завет за онази свята любов към Родината, превръщаща обикновените хора в герои.

По повод годишнината излезе книгата "Априлското въстание 1876-2026.150 години Българско въстание през 1876". Двуезичното издание на авторите проф. Петко Петков, преподавател във ВТУ "Св. св. Кирил и Методий" и доц.д-р Атанас Шопов, директор на ИМ в Панагюрище е документален разказ с над 400 страници представящ свидетелства от епохата, спомени на участници и наблюдатели на събитията, коментари на чуждестранни представители, политици, дипломати и журналисти.

И тъй като родовата памет е сбор от личните истории и на един народ, от доц.д-р Атанас Шопов потърсих отговор, има ли кръвна връзка с дипломата и общественика акад. Атанас Шопов.   

"Радостно е, че имам възможността да нося по стар български обичай и трите пълни имена на тази бележита личност от Панагюрище. Атанас Шопов всъщност е брат на моя прадядо. Роден е в Панагюрище, 15 годишен вече е в Цариград, ученик във Военномедицинското училище."

Атанас Шопов прекъсва обучението си след погрома на Априлското въстание и дава своя дан за свободата на България, като обикаля пострадалите райони на четвърти революционен окръг, облечен в турска униформа, за да не буди подозренията на турците. На 10 август 1876 година тръгва от Цариград, на 12 август е в Пазарджик и оттам започва обиколката му. Обикаля всяко селище, като се започне Родопския край, мине се през Панагюрище и за всяко селище дава сведения, какви са жертвите, какво е загубено, какво е откраднато. Тези сведения изпраща на тогавашния протосингел на Одринската митрополия Методи Кусев, който пък чрез тайни куриери ги прави достояние на българската екзархия в Истанбул.

"Тези сведения са изпращани на българската делегация в Европа, представлявана от Драган Цанков и Марко Балабанов, като бих отбелязал, че самият Методи Кусев казва, че едни от най-достоверните сведения, това са данните, събрани от ученикът във Военномедицинското училище Атанас Шопов. Неговите донесения са публикувани във вестник "Стара планина". Тези донесения, които прави Шопов, са достигнали до Европа и фактически той със своите действия и рискът, който поема за да изпълни дълга си към отечеството и народа, стават достояние на световната общественост.

Старозагорската буна през 1875 година е предвестник на Априлското въстание. След гибелта на Апостола БРЦК изпада в рецесия. След оттеглянето на Любен Каравелов за негов ръководител се налага Ботев и те смятат, че трябва бързо да се организира едно въстание, за да се използва ситуацията. Опитът през септември 1875 година показва, че трудно ще се повдигне населението на борба.  

През 1876 година територията е разделена на няколко окръга. Апостолите отиват с пълномощия, защото населението трябва да повярва на тези апостоли, които сами знаят, че те няма да сломят империята, а да покажат на Европа, че са достойни за свобода. Създава се привременно правителство, Създава се военен съвет, въстаническа полиция, продоволствена комисия. Тайната милиция от времето на Левски е възстановена. В Панагрище, като център, селищата изпращат и своята лепта за закупуването на оръжие. И най-важното, за да има държавност, трябва да има флаг. И тогава Райна поп Георгиева Футекова е натоварена от Бенковски да извеза въстаническото знаме. По този начин се повдига духа и самочувствието на българката. И това знаме, след като е осветено и има тържествена процесия с цялото духовенство, е поставено пред правителствения дом. Най-богатият панагюрец, близък на султана, който има пазари на три континента, но няма политическа свобода, предоставя дома си на три етажа, с по шест стаи на етаж, за новото правителство. Знамето е пред палата, а двама въстаници с униформи и саби го пазят. Ако Бенковски и Бобеков са в палата знамето е вдигнато, ако са извън палата, знамето е леко свалено. Това са истински държавни церемониали..."
       

Книгата, която направихме с професор Петков е първото двуезично издание за Априлската епопея. Тя има за цел да е достъпна за всички, да е четивна. Важно е да знаем историята си, но два пъти по-важно е да го знаят и съседите ни и дипломацията на Европа, подчерта доц. Шопов и призова: "Политиците да заговорят с езика на историците. Да се учат от това, което е било. Имаме достатъчно примери за държавност и модел за поведение. Нека бъдем родолюбиви хора, да обичаме всички и да пазим своето. Да помним и да знаем."

За песните на бунтовниците, за предателството и предателите, за уроците по история към децата ни чуйте подробностите в разговора с доц.д-р Атанас Шопов, директор на ИМ в Панагюрище.