Експерт обяснява: Защо детето блокира в социални ситуации

Все повече родители се сблъскват със ситуация, в която детето им е разговорливо и спокойно у дома, но в детската градина, училище или пред непознати напълно „блокира“. Това поведение често се описва като срамежливост, но в някои случаи може да става дума за селективен мутизъм – състояние, при което детето изпитва реална неспособност да говори в определени ситуации, поясни в предаването „60 минути повече здраве“ психологът Марина Титева – специалист ранно детско развитие.

Важно е да се подчертае, че това не е каприз или инат. За детето преживяването е истинско и често свързано със силно вътрешно напрежение. То може да знае какво иска да каже, но тялото му буквално „замръзва“. Това състояние често се обяснява с натрупване на стрес, непозната среда или липса на усещане за сигурност, допълни специалистът.

Допълнително влияние може да имат така наречените примитивни рефлекси – автоматични реакции, с които се раждаме. Обикновено те се интегрират в ранното развитие, но ако това не се случи напълно, могат да повлияят на поведението. Един от тях е рефлексът на „замръзване“ при стрес, който се проявява именно чрез блокиране и невъзможност за реакция в напрегнати ситуации.

Марина Титева очерта родителската реакция като ключова роля. Честа грешка е поставянето на етикети като „срамежлив“, „затворен“ или „не може да се справя“. Когато детето многократно чува подобни определения, то започва да ги приема като част от своята идентичност. Така се създава риск от формиране на трайни убеждения, ниска самооценка, комплекси.

Много по-полезен подход е разговорът в спокойна обстановка, поясни психологът. Родителят може да задава въпроси като: „Как се почувства?“, „Какво усети в тялото си?“. Децата често могат да опишат преживяванията си изненадващо точно. Това помага да се развият умения за саморегулация – първо чрез подкрепа от възрастния (корегулация), а постепенно и самостоятелно.

Важно е също да се избягва натискът и засрамването. Детето не избира съзнателно да мълчи – неговата нервна система реагира автоматично. Подкрепата, търпението и приемането са основата, върху която може да се изгради увереност. Наказанията и упреците са напълно противопоказни. Могат да предизвикат обратен ефект.

На въпрос кога да потърсим специалист Марина Титева подчерта, че ако подобно поведение се повтаря в различни ситуации и не се подобрява с времето, е добре да се направи консултация. Ранната подкрепа може да предотврати задълбочаване на проблема и да помогне на детето да развие по-здравословни модели на реакция.

Работата с малки деца обикновено се случва чрез игра. Чрез нея специалистите наблюдават, изграждат доверие и постепенно подпомагат детето да се чувства сигурно. Често се включват и двигателни упражнения, които подпомагат нервната система.

Добрата новина е, че срамежливостта не е присъда, каза още Марина Титева. С правилната подкрепа децата могат да изградят увереност и да се развият в спокойни и социално активни възрастни. Най-важното е да бъдат разбрани и приети такива, каквито са, без да бъдат поставяни в рамки и етикети.