История за болка, лекари, лекарство и липсваща пътека по НЗОК

Как Цвети от Стара Загора ще може отново да ходи

С лекарство за хиляди левове, за сметка на УМБАЛ - Стара Загора, заради липсваща пътека, 50 -годишна жена отново ще може да ходи

сряда, 29 април 2026, 08:15

доктор Теодора Манолова

доктор Теодора Манолова

СНИМКА: личен архив

Размер на шрифта

Лекари от Университетската болница за активно лечение върнаха към пълноценен живот 50-годишна жена с две редки автоимунни заболявания. Случаят е единствен в България, а по думите на специалист от Испания, приложеното лечение се оказва "златен билет" за пациентката.

В клиниката по нервни болести към Университетската многопрофилна болница за активно лечение в Стара Загора, Цветелина постъпва по спешност.  Тя е позната на лекарите -  преди години е диагностицирана е с рядко автоимунно заболяване – "миастения гравис". При него, заради увреда на нервнта система не се предават импулси към мускулатурата. Затова и пациентите с тази диагноза могат да стигнат до апаратно дишане, какъвто е бил и случаят на Цветелина.

При постъпването й този път обаче заболяването "миастения гравис" е било овладяно, въпреки това състоянието на жената е критично - неподвижна от кръста надолу.  48 часа по-късно се е влошила и обездвижването е тръгнало и към ръцете й.


"Симптомите ни насочиха към друго автоимунно заболяване - оптичен невромиелит. При него е засегнат зрителния нерв, уврежда се и  гръбначният мозък. Казано на медицински език - това означава инвалидизация и дори опасност за живота.Второто заболяване се третира с високи дози кортекостероиди, но ако бяхме приложили тази терапия, рискувахме да "отключим" проявите на първата диагноза и отново да застрашим живота на Цветелина. Затова избрахме имуновенин", разказва доктор Теодора Манолова, началник на клиниката по нервни болести в УМБАЛ - Стара Загора.


На 48-я ден от началото на лечението с имуновенин, напълно обездвижената  жена  раздвижва долните си крайници. А най-голямата награда за труда, старанието, тревогите безсънните нощи и чуденето за доктор Манолова и екипът е моментът, в който Цвети им показва как движи пръстите на краката си за първи път.


"Няма по-голямо удовлетворение от това да видиш как си помогнал на болен, да го видиш че се възстановява. Това е най-хубавото нещо, което може да се случи на един лекар.  Беше трудно, защото съчетанието на "миастения гравис" и "оптичен невромимиелит", какъвто е случаят при Цвети, е единствен в България, това е много рядко. Няма много информация, няма кого да попиташ, но се справихме", споделя доктор Манолова. 


 У нас за лечението на "миастения гравис" с имуновелин частично заплаща Здравната каса. За оптичния невромиелит, каквато е втората диагноза на Цвети, пътека няма. А лекарството, което й е помогнало, е петцифрена сума.


" Затова и исках да се срещнем - трябва да се направи нещо. защото колкото и редки да са такива случаи, за съжаление опитът показва, че те се повтарят. И пациентите се изправят сами - лекарствто може да се закупи, но е много, много скъпо. Ако има пътека по която лечението да може да се подсигури, те няма да се чувстват изоставени в битката", казва доктор Манолова. 

В случая на Цветелина лечението е поето от Университетската болница за активно лечение в Стара Загора. А колко точно  още души у нас  са със същата диагноза - България остава длъжник на хората с редки заболявания. Защото, освен липса на пътека за лечението на оптичен миелит, в страната няма и регистър за броя на пациентите с това заболяване.

Репортаж по темата можете да чуете в прикачения звуков файл. 

 

По публикацията работи: Дарина Дончева Колева

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!