Павел и Иван Бобекови посвещават живота си на България

Веселина Ралчева е правнучка на Иван Бобеков. По-малкият брат на Павел Бобеков е 17 годишен, по време на Априлското въстание, на което брат му Павел е председател на Привременното правителство и хилядник на Панагюрище. Заради Павел Бобеков Панагюрище, а не Пловдив, е столица на Четвърти революционен окръг, преди 150 години.

Съдбите на двамата са преплетени. Павел Бобеков е най-големият в семейството на Станьо и Манто Бобекови /майката е гъркня по произход/. Павел завършва с отличие класното училище в града при Найден Попстоянов и Марин Дринов. През 1864 година е изпратен да учи в Робърт колеж в Цариград. През 1870 се записва в Военномедицинското училище, но преди да се дипломира е принуден да напусне Цариград и се завърне в родното Панагюрище, заради смъртта на брат си Георги. 

Образоваността, владеенето на пет езика /френски, руски, гръцки, турски и английски/, високата култура и почтеност  му помагат да спечели доверието на панагюрци, които го издигат за главен учител в класното училище и за председател на читалището. По това време за кратко в Панагюрище негов колега е и братът на Христо Ботев - Стефан. 

След пристигането на Георги Бенковски, революционният комитет в Панагюрище, основан от Васил Левски, през 1870 година, е възстановен на 7 февруари 1876 година. Бобеков застава начело на комитета. Той ръководи отбраната на града срещу Хафъз паша, след пристигането на "Кървавото писмо". Панагюрци се сражават четири дни срещу редовна войска. С няколко от оцелелите четници Павел Бобеков се оттегля в Балкана, като пътьом освобождава Тодор Каблешков, Панайот Волов, Георги Икономов и даскал Найден, държани от копривщенските чорбаджии в ареста.

След потушаване на въстанието Павел и Иван Бобекови успяват да избягат в Румъния. Павел участва като доброволец в Сръбско-турската война, през 1876. Преводач е в английската мисия на Червения кръст. През 1877 година, заедно с Иван Адженов издава първия български ежедневник "Секидневний новинар" в Букурещ, на който е първи редактор.

При обявяването на Руско-турската война Павел Бобеков е зачислен в щаба на генерал Гурко, като преводач. В Търново заболява и умира в прегръдката на майка си на 29 октомври 1877 година. Предсмъртните му думи са:

"Майко, аз умирам но не ми е жално, защото бях честит да видя България свободна! Никога не допусках, че ще видя това! Умирам, майко, спокоен и за това, че докрай изпълних дългът към Отечеството, но което дадох слабите си сили, които му дължех!"

Правнучката на Иван Бобеков разказа любопитни събития свързани с участието на Иван Бобеков в Априлското въстание и Руско-турската война. След края на войната Бобеков завършва Пехотното юнкерско училище в Киев. Младият офицер среща бъдещата си съпруга, девойка от Панагюрище, изпратена в Русия със съдействието на Райна Попгеоргиева Футекова, с която се венчава. Двамата се завръщат в родния град, където по-късно Иван Бобеков става кмет. 

Красноречивата Веселина Ралчева заяви: "Почти всеки панагюрец има в рода си хора свързани с Априлското въстание. Истината е, че когато разказвам историята очите ми се пълнят със сълзи. И когато чета книгите чувствам този момент, въпреки че има две поколения разлика от събитията. В часове на униние човек трябва да си представи в какви времена живее, какво значи мир и е свобода, да си представи в какви времена са живели предците ни. И като си го представи да мисли, какво може да даде от себе си, за да стане бъдещето на децата ни още по-добро, вместо да се оплаква. Живеем в свободна страна, в мирно време, и всичко е в нашите ръце, благодарение на саможертвата на априлци. "