Апостолите на Брацигово изгоряха в огъня на Априлското въстание за свобода

В  тези, когато бунтовните селища от април 1876-а и България отбелязваме  150 години от Априлското въстание, две от имената на смелите и жертвоготовни наши предци – Васил Петлешков и поп Сокол – Никола Троянов сияят с ярка светлина в пантеона на героите. Двамата са ръководителите на въстанието в Брацигово.

 Селото е възникнало през 1791 г., когато бягащите от района на Костур и Корча българи от кървавите сблъсъци с местното албанско население, търсят да изберат закътано и чисто от турци място да се заселят.

  Васил Петлешков е роден през 1845 г., но на  5 годишна възраст остава сирак и майка му се омъжва за Ангел Петлешков, заможен търговец и кмет на Брацигово, който го приема като роден син и момчето приема фамилията му. Израства като буден и деен в обществения оивот на градчето младеж, работи като аптекар, занимава се с търговия. Завършил стодневни курсове за аптекар в Робърт колеж в Цариград. В къщата на втория му баща отваря аптека и в нея се играят театрални постановки от големия му приятел Константин Величков и други автори. През 1874 година  създал местното  читалище „Тръндафил“, на което той е председател. Старите хора разказвали, че Левски, когато обикалял българските селища в този край, е идвал и в Брацигово за да основе местен революционен комитет, чийто председател станал Никола Троянов - поп Сокол.  Той бил живо и буйно дете и местите хора го нарекли сокол, с което име остава по-късно в историята. Васил Петлешков става по-късно председател на революционния комитет и ръководи подготовката за въстанието през пролетта на 1876 г.

  „На събранието в Оборище Брацигово изпраща Данаил Йорданов, но Бенковски го отпраща с думите, че не иска чорбаджийски синове а хора с горещ ум като Петлешков, с когото се познават от обиколките му из района. Младият мъж пристига на събранието в Оборище, когато се разгарят споровете за пълните правомощия на апостолите. Като добръ дипломат Петлешков убедил присъстващите в смисъла и ролята на тези пълни правомощия и пръв подписал делегирането им на Бенковски. Той е избран за председател на комисията за изработването на военния план на IV-ти революционен окръг и на комисията, изготвила Възванието  към българския народ и се подписва с “Василя“, разказва директорът на Историческия музей в Брацигово Петър Донов.

   Брацигово живее с радостта от свободата 16 дни. От 21-ви април до 5-и 1333-ма въстаници от градчето и близките 6 села под ръководството на Васил Петлешков и поп Сокол се отбраняват храбро срещу многобройно превишаващия ги враг. Местните зидари и въстаниците направили най-добре организираната и сигурна отбранителна линия на градчето. Два дълбоки рова, покрити с дебели талпи, в които можели да се движат въстаниците в цял ръст, ограждали последните къщи. По улиците имало барикади от дървени трупи и коли, на които се сипели куршуми от високите каменни зидове и къщите. Стройната отбрана и смелостта на голямата въстаническа армия, водена умело от Петлешков и поп Сокол отказала башибозуците, които се надявали на бърза и лесна плячка и палежи…

  На 5-и май пристигнала многочислената редовна армия на Хасан паша, с когото запомват преговори да бъде пощаден града. Доблестният защитник на града и свободата Петлешков отказал предложението да се оттегли към Влашко с думите “Аз вкарах този народ в огъня, ако трябва пръв ще загина“, припомня фактите историкът.

 Погълнал бавно действаща отрова, Васил Петлешков стоически устоява на мъченията, които заповядва Хасан паша – да запалят клада, на която да бъде качен, след като е измъчван и след всеки въпрос, кои са подбудителите и ръководителите на брациговци в бунта, отговорите са твърди и непоколебими: Аз водих, аз заповядах – други не търсете!“, “Сам съм, други няма!“

Усетил, че наближава краят му революционерът казва на мъчителя си  Хасан паша: “Аз ще умра, но и вашето царство дълго няма да живее!“

  Мъченическа и достойна пред олтара на Отечеството е и смъртта на другия ръководител на Априлското въстание в Брацигово – поп Сокол. „След като се предал, Никола Троянов бил заведен първо в Пазарджик, после в затвора в Ташкапия в Пловдив. Бил подложен на жестоки изтезания – мъчения с менгеме, денонощно висял с главата надолу. Осъден бил на смърт чрез обесване, бил обесен полумъртъв на 24-и юни 1876 г“, разказа Петър Донов, който е негов потомък.

  150 години по-късно след заветните събития е жива и се пази паметта за подвига на загиналите за свободата ни.  Още през 1935 г. признателните потомци на априлци в Брацигово издигат паметник на Васил Петлешков в цял ръст от камък на мястото, където е бил горен. Днес около монумента е изграден  Национален парк „Априлци“, до който отвежда каменната сте на славата. На нея са изписани имената и изсечени ликовете на загиналите за свободата ни българи от Брацигово и шестте села в региона. Като музей е запазена и къщата на Васил Петлешков с аптеката на приземния етаж.

 Поклон пред паметта и подвига на героите!