Радиото – магия, която не спира да говори

На 7 май отбелязваме Международния ден на радиото и телевизията – празник на всички, които работят в класическите медии и продължават всеки ден да търсят, проверяват и разказват историите на хората. На тази дата през 1895 г. руският инженер Александър Попов представя устройство за безжично предаване и приемане на електрически сигнали – откритие, което променя света завинаги.

„Честит празник, колеги“ – с тези думи започваха разговорите в Радио Стара Загора днес. Разговори не само за професията, а за усещането да живееш с радиото.

„Хубавото е, че има деца, които все още се вълнуват от нашата професия“, споделиха колеги в ефира. А интересът на младите към журналистиката продължава да се усеща – от посещенията на ученици и детски градини в радиото до Клуба на младия журналист в Стара Загора.

„Юли месец ще станат 19 години, откакто работя в радиото“, разказа една от журналистките в екипа. Друга допълни: „Аз съм 26 години в радиото и никога не съм казвала „отивам на работа“. Винаги казвам „отивам в радиото“.“

И точно в това сякаш се крие магията – радиото не е просто работно място.

За главния редактор Анна Турлакова рутината в радиото е „непредсказуема“.

„Всеки ден предлага различни събития и ситуации, които трябва да отразяваме – не само в ефир, но и със снимки, в сайта и в социалните мрежи. Радиото отдавна не е просто радио. То е платформа и ориентир за хората във време на фалшиви новини и дезинформация“, каза тя.

А колегите допълниха:

„Радиото е емоция, тръпка и бързина.“

„Предизвикателство е – всеки ден да имаш нов поглед към света.“

„Радиото е любов.“

„Радиото е магия.“

„Който не е опитвал от радиото, не е разбрал какво е.“

Сред най-интересните признания днес беше и това, че голяма част от известните журналисти в България са започнали именно от радиото. Някои дори се връщат към него след телевизията, политиката или PR средите.

„Радиото успя да се трансформира. То се слуша онлайн, променя се заедно с времето и успява да хване неговия ритъм“, споделиха още колегите.

А зад ефира стоят хората, които слушателите рядко виждат – редактори, репортери, звукорежисьори, техници. Хора, за които радиото е и работа, и семейство.

„Почти целият ми трудов стаж е минал тук“, разказва един от колегите. „Какво е радиото ли? Работа, живот, семейство – всичко.“

Друг призна с усмивка:

„Почти винаги си пускам парчета, които на мен ми харесват.“

Днешният празник беше повод екипът на Радио Стара Загора да отвори вратите към своята ежедневна атмосфера – със снимки, разговори и откровения от студиата и редакциите.

И ако има едно изречение, което обединява всички, то вероятно е това:

„Ние не идваме на работа. Ние идваме в радиото.“