Съдът сложи край на "разрешеното замърсяване" в ТЕЦ "Марица-Изток 2"

Върховният административен съд окончателно се произнесе по казуса с разрешителното на ТЕЦ "Марица -Изток 2", което в продължение на години е позволявало на централата да работи при нива на емисии над европейските стандарти за серен диоксид, а според екологични организации – и за живак.

Съдът потвърждава отмяната на т.нар. дерогация и връща преписката за ново произнасяне на администрацията. В мотивите се посочват липса на пълна оценка на замърсяването, недостатъчно използване на научни данни и несъответствие с плановете за качество на въздуха.

По темата в ефира на Радио Стара Загора коментира директорът на „Грийнпийс“ – България Меглена Антонова.

Според Антонова основният ефект от съдебния акт е принципен – че комплексните разрешителни и въглищните централи трябва да се съобразяват със законодателството за опазване на околната среда и здравето на хората.

„Когато се издават разрешителните, те трябва да бъдат съобразени със законодателството, което цели подобряване на качеството на въздуха и опазване здравето на хората“, посочи тя.

По думите ѝ решението не означава автоматично спиране на централата, но поставя под въпрос досегашната практика на издаване на дерогации и разрешителни без достатъчно обществен контрол и анализ.

Меглена Антонова подчерта, че централата няма да бъде спряна веднага, но предстои нова административна процедура и преразглеждане на комплексното ѝ разрешително.

Според нея целта на екологичните разрешителни е да принудят операторите да намаляват емисиите чрез инвестиции в по-чисти технологии и по-строг контрол.

Тя даде пример и с други случаи, в които централи са работили дълго време при спорни или остарели разрешителни, но без автоматично прекратяване на дейността.

По отношение на това кой носи отговорност за периода, в който дерогацията е действала, Антонова посочи Министерството на околната среда и водите и Изпълнителната агенция по околна среда.

Тя определи периода на приемане на решението като проблемен от гледна точка на институционалния баланс между енергетика и екология.

Един от най-чувствителните въпроси е дали гражданите, живеещи в засегнатите райони, могат да търсят компенсации за евентуални здравни вреди.

По думите на Антонова това е възможно, но изключително труден процес, тъй като изисква доказване на пряка причинно-следствена връзка между замърсяването и конкретни здравни щети.

Тя подчерта, че подобни дела се водят в други държави, но често продължават години.

Според директора на „Грийнпийс“ – България, моделът на работа на въглищните централи вече не може да бъде същият както преди десетилетие.

Тя обаче настоя за ясен план за преход, който да не води до хаотично затваряне на мощности, но и да гарантира постепенно преминаване към по-чисти енергийни източници и нови технологии.

„Нужен е ясен план – как работят централите, дали ще бъдат резерв, дали ще намаляват мощности или ще се трансформират“, посочи тя.

В заключение Антонова заяви, че след съдебното решение отговорността вече е в ръцете на Изпълнителната агенция по околна среда и оператора на централата.

Очакванията на екологичните организации са за реален диалог и нов, по-строг и прозрачен процес по издаване на разрешителни.

Предстои да стане ясно дали ще последват санкции, нови ограничения или промени в режима на работа на централата, както и дали граждани ще потърсят съдебна защита за евентуални здравни вреди.