Затлъстяването – глобален проблем, тревожни тенденции в България

За съжаление в целия свят се наблюдава много висока честота на затлъстяването, като тенденцията остава устойчиво нарастваща в редица държави. Това коментира в интервю за Радио Стара Загора проф. Теодора Ханджиева-Дърленска, председател на Българското сдружение за проучване на затлъстяването и съпътстващите го заболявания.

По думите ѝ, въпреки тревожната глобална картина, има и умерено положителни сигнали от последните научни данни.

„Съвсем скорошно проучване, публикувано на 13 май в научно списание, показва, че в някои държави от Западна Европа с висок икономически статус се наблюдава плато или дори леко намаляване на затлъстяването както при деца, така и при възрастни“, посочи тя.

В същото време България и останалите държави от Източна Европа все още не са част от тази тенденция. „При нас продължава да се наблюдава повишаване на разпространението на затлъстяването“, допълни специалистът. 

Особено тревожни остават данните при подрастващите, където се отчита устойчив ръст на наднорменото тегло.

„Затлъстяването е хронично и рецидивиращо заболяване, свързано с множество фактори – семейна среда, училище, начин на живот, но и с ролята на държавата“, обясни проф. Ханджиева-Дърленска.

Тя подчерта, че в страните с по-висок стандарт именно държавните политики са довели до по-добри резултати – чрез превенционни програми, ограничаване на вредните храни и икономически мерки, които влияят на потреблението.

„Това са доказано работещи политики и България също трябва много сериозно да обмисли национален план за справяне със затлъстяването“, подчерта тя. 

По време на интервюто проф. Ханджиева-Дърленска коментира и най-новите медицински насоки, според които затлъстяването се разглежда още в ранни стадии на риск.

„Още при индекс на телесна маса 25 и съотношение талия/ръст над 0.5, ако има и функционални нарушения, може да се обсъжда медикаментозно лечение“, обясни тя.

По думите ѝ съвременната медицина е категорична, че е необходимо по-ранно и по-активно действие, за да не се стига до развитие на над 200 свързани заболявания, сред които диабет тип 2, сърдечно-съдови и онкологични заболявания. 

Значението на физическата активност е също толкова важно, колкото храненето, съня и управлението на стреса, подчерта специалистът.

„Препоръките са между 150 и 300 минути физическа активност седмично – това е от два часа и половина до пет часа“, посочи тя.

Според нея ключово значение има и достъпът до спорт и активен начин на живот:
„Нациите, които имат условия за безплатен спорт и подкрепа за физическа активност, са по-здрави като цяло.“ 

Проф. Ханджиева-Дърленска беше категорична, че няма бързи решения и универсални диети.

„Няма вълшебна диета. Говорим за дългосрочна промяна в начина на живот“, подчерта тя.

Според нея здравословното хранене, редовното движение и балансираният начин на живот трябва да се превърнат в ежедневие, а не в временна мярка.

„Важно е хората да се доверяват на специалисти, а не на фалшива информация в интернет“, предупреди тя. 

„Затлъстяването не е въпрос само на килограми, а на здраве, качество на живот и превенция“, обобщи проф. Ханджиева-Дърленска.

И допълни, че целта не е просто отслабване, а дългосрочно здраве и по-добро качество на живот.