Моите снимки са документ на душата

Ретроспективна изложба под надслов "Моят свят" представя, днес, в Клуба на фоторепортера, в София, доц. Петър Абаджиев. С експозицията доайенът на родната фотография празнува две годишнини. Девет десетилетия на житейската сцена и 75 години отдаденост на фотографията. 

Почетният член на Асоциацията на професионалните фотографи признава, че натрупаните години са "привилегия и мъка". Роден съм във Варна, /20.05.1936/, но съм отраснал в София. Баща ми беше лекар и се наложи да се преместим с майка в столицата. Целият ми живот е минал в работа", споделя дългогодишният преподавател по художествена и приложна фотография в НАТФИЗ, Нов Български Университет и Факултета по журналистика. "Бях петнадесетгодишен, когато татко ми подари фотоапарат и оттогава фотографията стана спътник в живота ми. Моите снимки не са документ на реалността, а документ на душата и сърцето. Това което е в мен, да го изразя в образ, да го представя на човека, да се докосне до него. В изложбата има стари и нови снимки. Има една технология, на 90-ет години започнах да работя цианотипия. Това е един печатен процес, изработен през 1842 година, и за първи път сега го приложих в работите си."

На въпроса доколко трудно е пътуването към себе си, носителят на почетния знак на София отговори: "За мен е било трудно да го открия, за да стигна до тези идеи, до моите послания и изживявания, като образи и изкуство. Фотографията не е изкуство, но тя може да е и в много случаи е такова. За да изработиш авторски стил, не е нужно само да си верен на себе си, необходим е интелект, познания, емоционално съдържание на човека. Никак не е лесно да се изгради това във фотографията, защото тя е техническо изкуство."

В деня, когато първата извънстолична радиостанция празнува 90-ет години летопис в история историята връстникът й, доц. Петър Абаджиев подчерта приликите. "Радиото носи информация и емоция, също като рисунките със светлина."