Климатът удря земеделието, а застраховането у нас още „наваксва“

Земеделските производители все по-често стават жертва на екстремни климатични явления – градушки, поройни дъждове, наводнения и суши. Това вече не е изолиран проблем, а глобална тенденция, която най-тежко засяга именно земеделието.

„Климатичните промени са факт, който осъзнават абсолютно всички държави и той най-тежко се отразява на земеделието“, заяви в интервю за Асоциация на българските застрахователи генералният секретар Нина Колчакова.

По думите ѝ в много държави основният отговор срещу климатичните рискове е по-широкото използване на застраховки. В България този процес върви по-бавно, но вече се наблюдава сериозно раздвижване.

„През последната година имаме много значително увеличение на интереса към застраховане“, посочи Колчакова.

Особено при риска „градушка“ земеделските застраховки вече са стандарт.
„На практика няма продукти на пазара, които да не покриват градушка. Това влиза в базисния пакет на всяка земеделска застраховка“, обясни тя. 

Въпреки ръста на интереса, официална статистика за реалния обхват на застрахованите площи в България няма. Данните идват основно от застрахователните дружества.

„Преди години говорехме за между 6 и 10% застраховани обработваеми площи. Сега вероятно сме достигнали около 15%, може би дори се доближаваме до 20%, но това е по-скоро оптимистична оценка“, каза Колчакова.

Тя подчерта, че България изостава сериозно спрямо други европейски държави, въпреки добрите условия за развитие на земеделие.

„В страни като Австрия, а дори и в Сърбия, почти всички площи са застраховани. Там е немислимо земеделски производител да работи без застраховка“, посочи тя. 

Според Колчакова причините за ниското застрахователно проникване са комплексни – цена, административни трудности, но и недоверие към системата.

„Много земеделци смятат, че застрахователите само ще им вземат парите и няма да платят. Често обаче проблемът идва от това, че не е било ясно обяснено какво точно покрива застраховката“, коментира тя.

По думите ѝ именно разминаването между очакванията на стопаните и реалното покритие поражда недоверие.

В последната година обаче има сериозен стимул за промяна – европейската схема за субсидиране на земеделските застраховки.

„Вече се субсидират 70% от застрахователната премия, а процедурата е значително облекчена. Това е една от основните причини за ръста на интереса“, обясни Колчакова. 

Докато в България застрахователният сектор все още има капацитет да поема климатичните рискове заради ниския брой застраховани площи, в Западна Европа ситуацията е различна.

„В държави, където почти всички земеделци са застраховани, едно голямо природно бедствие може да доведе до огромни щети, които застрахователите трудно биха поели сами“, каза тя.

Затова в страни като Франция, Австрия и Швейцария вече се обсъждат публично-частни модели и специални фондове, в които държавата участва активно в покриването на климатичните рискове.

Най-трудни за застраховане остават сушата и ранните пролетни измръзвания.

„Тези продукти биха били толкова скъпи, че земеделците просто няма да могат да си ги позволят“, отбеляза Колчакова. 

През годините са обсъждани и варианти за задължителна застраховка срещу градушка.

„Имаше идея всички обработваеми площи да бъдат застраховани, като част от средствата да отиват за противоградова защита. Изчисленията показаха, че ако всички площи се включат, премията би паднала около четири пъти и би била стотинки на декар“, разказа Колчакова.

Предложението обаче не е било прието добре от земеделските производители и не е стигнало до реализация. 

Според Нина Колчакова основната тежест от климатичните бедствия в България днес се носи от самите стопани, домакинствата и държавата.

„Истината е, че последиците ги понасят незастрахованите. Тези, които имат полици, получават обезщетения, но те все още са малко“, каза тя.

По думите ѝ дори държавни и общински имоти често се застраховат на твърде ниски стойности и след бедствия обезщетенията не стигат за реално възстановяване.

„Имаме стабилен и добре регулиран застрахователен сектор, но не го използваме по предназначение и продължаваме сами да носим риска“, обобщи генералният секретар на Асоциацията на българските застрахователи.