Интервю

Новина

Филологът д-р Павлина Върбанова:

Изкуственият интелект обезличава речта ни, но българският език ще пребъде

„Бангаранга“ вече е част от ежедневната ни реч, но речниковият запас на младите все повече се свива, предупреждава филологът

неделя, 24 май 2026, 12:34

Д-р Павлина Върбанова

Д-р Павлина Върбанова

СНИМКА: Личен архив на д-р Павлина Върбанова

Размер на шрифта

Скоростта, с която днес създаваме и публикуваме текстове онлайн, променя не само начина ни на писане, но и качеството на самата комуникация. Това коментира филологът и доктор по български език д-р Павлина Върбанова в интервю за Радио Стара Загора по повод 24 май.

Според нея съвременните текстове все по-рядко достигат прецизността, характерна за публикациите отпреди десетилетия, когато върху една книга или вестникарски материал са работили повече хора и редакцията е била далеч по-внимателна. По-тревожен проблем от правописните грешки обаче е ограничаването на речниковия запас и затрудненото общуване между хората.

Като пример тя посочи тазгодишната тема на държавния зрелостен изпит по български език и литература – „Авторитетите днес“, която част от зрелостниците са разчели като „Авторите днес“. Според нея това показва повърхностно четене и невъзможност за вникване в смисъла на думите.

Д-р Върбанова коментира и феномена около думата „бангаранга“, появила се след успеха на българската песен на „Евровизия“. По думите ѝ рядко българският език е преживявал толкова бързо навлизане на нова дума, която вече се използва в различни значения и дори ражда нови производни – „бангарофил“, „бангарофоб“ и глаголни форми.

Особено обезпокоителна според филолога е ролята на изкуствения интелект в създаването на текстове. „Отговорите му са твърде гладки и безлични. Липсва индивидуалният почерк на човека“, подчерта тя. По думите ѝ опасността е, че постепенно и хората започват да пишат като изкуствен интелект.

Въпреки влиянието на чуждите думи и новите технологии, д-р Върбанова е категорична, че българският език не е застрашен. По-сериозният проблем според нея е навлизането на чужди езикови модели в граматиката и синтаксиса. Като примери тя даде използването на съществително, което да обясни съществително: бизнес среща, фитнес зала и др.

„Разчитайте повече на собствения си интелект, когато създавате текстове, и не се страхувайте – българският език ще пребъде“, призова тя в края на разговора.

По публикацията работи: Нели Ангелова

Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!