Символът на Сливен Старият бряст е жив

Символът на Сливен – Старият бряст, продължава да живее. Освен коренови издънки, вековното дърво е пуснало и два нови клона от ствола си. Това съобщи за Радио Стара Загора Стефан Стефанов от Фондация „Стария бряст“.

През 2014 г. дървото, чиято възраст тогава е била около 1100 години, беше избрано за „Дърво на Европа“ с подкрепата на 77 426 гласа от цял свят. Скоро след това стволът му изсъхна и дървото беше обявено за мъртво.

„Едно дърво умира, когато умре коренът му. Старият бряст обаче има както коренови издънки, така и два живи клона“, обясни Стефанов. По думите му дървото е връстник на събитията от времето на княз Борис I и покръстването на българите.

След успеха в конкурса местни родолюбци създават Фондация „Стария бряст“ и започват инициатива за събиране на семена от дървото. Целта е да бъдат отгледани негови наследници, които да достигнат до български общности в страната и чужбина.

Фиданки, отгледани от семената на Стария бряст, вече са засадени на различни места – в двора на Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул, в гръцкия град Мелитопол, в двора на българската църква в Чикаго и в редица населени места у нас.

"Интересното е че само семената от 2016 г. оцелели и дали живот на стотина  фиданки, от които с много грижи оцелели около 10. Трудното било да се отглежда такова голямо дърво като бонзай, за да може да бъде пренесено на място за трайно  засаждане. През пролетта покълналите семена се засаждали в бедна почва, на сянка. Трябвало да се поливат капково  с компютър, за да не изсъхнат. А през есента да се вадят и преди да се поставят в саксия да се подрязват корените и короните им.  И този процес се повтарял всяка година", разказа Стефан Стефанов.

Според създателите на инициативата фиданките на Стария бряст са символ на българските корени и могат да се превърнат в обединяващ знак за българските общности по света.

Последната засега фиданка беше засадена преди дни в двора на Желязната църква „Св. Стефан“ в Истанбул. Храмът е свързан с делото на княз Стефан Богориди, който през 1849 г. дарява терена за изграждането му. Църквата, разположена на брега на Златния рог в квартал Фенер, е сред най-ярките символи на българското национално възраждане извън пределите на страната.

„Първоначално там е имало дървен параклис, който по-късно е заменен със сегашната сглобяема желязна конструкция. Избрано е желязото, защото е по-лек материал от камъка, а под терена има води от протока“, допълни Стефан Стефанов.