Изкуственият интелект и генната терапия са новите хоризонти в лечението на слуха

Медицината в областта на отоларингологията преминава през истинска технологична революция, която дава нови надежди както на децата с вродени дефекти, така и на възрастните пациенти. Това сподели в предаването „60 минути повече здраве“ доцент д-р Петър Руев, началник на клиниката по уши-нос-гърло в университетската болница „Тракия“, Стара Загора, след завръщането си от европейски и световен медицински конгреси.

Една от най-впечатляващите новости е успехът на генната терапия при вродена глухота, представена по време на Европейски конгрес в Швеция, разказа доц. Руев. Той разкри, че в Китай и САЩ вече има центрове, които успешно възстановяват слуха на малки деца с конкретен генетичен дефицит. Става въпрос за дефект в производството на протеина отоферлин, който осигурява връзката между слуховите клетки и нерва.

„Това е един много обнадеждаващ метод за лечение, който в бъдеще вероятно ще се разпространи и върху други генетични дефекти“, посочи специалистът, макар този конкретен дефект да е рядък. В България най-честото увреждане е свързано с протеина конексин, за който медицината все още разработва решения. За успешното прилагане на такива иновации обаче, е необходим масов генетичен скрининг, който да открива специфичните дефекти възможно най-рано.

Световният конгрес по кохлеарна имплантация е поставил акцент върху навлизането на изкуствения интелект (AI) в диагностиката и оперативното лечение.

 „Революцията е именно в изкуствения интелект, с помощта на който имаме софтуерни програми... системата изчислява размера на кохлеята“, обясни доц. Петър Руев.

Благодарение на тази прецизност, хирурзите могат да изберат точно колко дълъг електрод е необходим за всеки индивидуален пациент, за да се запази честотната специфичност, която природата е създала за всеки човек. Това гарантира много по-добра разбираемост на речта в сравнение с методите от миналото, поясни д-р Руев.

В България вече има над 1000 кохлеарно имплантирани пациенти, като само в региона на Стара Загора те са около 100.

Доц. Руев отправи апел към хората над 50 години. Според европейските директиви и големи медицински проучвания, всеки човек в тази възрастова група трябва да премине през детайлно изследване на слуха. Специалистът подчертава пряката връзка между нелекуваната слухова загуба и социалната изолация, която води до по-висок риск от когнитивни проблеми.

„Доказано е, че ако човек не чува, той се десоциализира, а на по-късен етап по-голям процент от тези хора развиват деменция в сравнение с тези, които са активни и чуват“, предупреди той. В тази връзка доц. Руев отбеляза като положителна стъпка факта, че Здравната каса в България вече заплаща двустранно слухопротезиране за хора в трудоспособна възраст, което значително подобрява качеството им на живот.

По отношение на децата, доц. Руев напомни, че слухът се развива още в утробата и ранната диагностика е критична. Кохлеарната имплантация остава златен стандарт, позволяващ на децата да се интегрират напълно, да се развиват, образоват и дори да се занимават с музика. Оптимизмът в сектора се подсилва и от засиления интерес на младите лекари към специалността, което е гаранция за бъдещето на отоларингологията в България, каза още доц д-р Петър Руев.