Защо децата поемат опасни рискове и как да ги предпазим?

След поредния инцидент с пострадали младежи край железопътната инфраструктура отново на преден план излезе въпросът защо децата поемат рискове, които могат да застрашат здравето и живота им. Темата беше коментирана в предаването „Час пик“ по Радио Стара Загора от психолога Радост Овагимян.

В началото на разговора тя изрази съпричастност към пострадалите деца и техните семейства. По думите ѝ подобни случаи засягат не само близките, но и цялата общност.

„В повечето случаи децата не търсят опасността сама по себе си. Те търсят преживяване, приключение, силни емоции, любопитство или начин да впечатлят приятелите си“, обясни Овагимян.

Според нея в тийнейджърска възраст потребността от нови усещания е силна, но способността за реална преценка на риска все още не е достатъчно развита. Подрастващите могат да знаят, че дадено действие е опасно, но да не осъзнават напълно мащаба на възможните последствия. 

Ролята на приятелската среда в тази възраст е огромна, подчерта психологът. Мнението на връстниците често тежи повече от това на родителите, учителите и другите значими възрастни.

Желанието да бъдеш приет, харесван и част от групата може да подтикне дете към действия, които само не би предприело. Овагимян посочи, че това невинаги е знак за липса на възпитание или за „лошо“ поведение, а резултат от груповата динамика.

„Когато всички около теб изглеждат спокойни, започваш да вярваш, че ситуацията не е толкова опасна“, каза тя. Именно така тийнейджъри могат да подценят риск, който впоследствие да има тежки последици. 

Социалните мрежи също влияят върху поведението на децата и младежите. В среда, в която преживяванията се споделят публично, желанието за интересна снимка, впечатляващо видео или одобрение от връстници може да се превърне в стимул за рисковано действие.

Психологът обаче беше категорична, че социалните мрежи не бива да бъдат сочени като единствен виновник. Те са част от средата, а решаващи остават информираността и способността на детето да разпознава опасността. 

Лятото е период с повече свободно време, самостоятелност и по-малко структура в ежедневието на децата. Затова общуването в семейството става още по-важно, посочи Радост Овагимян.

Родителите трябва да говорят с децата за реалните опасности – около железопътни линии, изоставени сгради, строежи, трансформатори и водоеми. Важно е обаче не просто да се казва „не ходи там“, а да се обяснява защо дадено място или действие е опасно.

„Най-силната превенция не е контролът, а връзката между родител и дете“, подчерта психологът.

Тя препоръча родителите да проявяват интерес към ежедневието на децата си – къде ходят, с кого се срещат, какво ги вълнува. Когато детето чувства, че може да говори открито, то е по-склонно да сподели и за рисковите ситуации, в които попада.

Сред честите грешки на възрастните Овагимян посочи прекаления контрол, забраните, липсата на време за изслушване и недостатъчното познаване на нуждите и преживяванията на детето. 

По думите на психолога днешните деца са много адаптивни и свикнали с висока динамика, но често подценяват опасността. Тя открои и разликата с предишните поколения, които са прекарвали повече време в реална социална среда, докато днес дигиталният свят има много по-голямо присъствие в ежедневието на подрастващите.

Отговорността за превенцията не е само на семейството, а на цялото общество, смята Овагимян. Родители, учители, треньори, журналисти и всички, които работят с деца, трябва спокойно и с уважение да говорят с тях за рисковете, да дават реални примери и да ги насърчават да мислят критично.

„Не бива само да ги съдим, да ги критикуваме и да се опитваме да ги контролираме. Нужно е да развиваме в тях критично мислене и лична отговорност“, обобщи психологът.

Според Радост Овагимян превенцията започва много преди инцидента – с доверие, постоянен разговор и присъствие в живота на децата.