Стара Загора масово се е елктрифицирала през 40-те години на миналия век

Тези дни, когато съдбата на енергийния комплекс „Мини Марица – Изток“ и ТЕЦ-2 бяха поставени на вниманието на правителството с другите две държавни електроцентрали за начина, по който и до кога да съществуват, е добър повод да се върнем в 40-те години на ХХ в. Времето, когато хората в старозагорския край са били напредничави и са прекарвали електричество в производствените си работилници, домовете и за напояване на дворовете и нивите си… Тази разходка до недалечното минало ни предлага Калина Маджарова -  началник на Държавен архив –Стара Загора с разказа за електроинженера Марин Ставрев Боев.  Документи, снимки, свидетелство за завършено средно образование, дипломи, сертификати и лични негови писма до съпругата му, са предадени в Държавния архив в Стара Загора с архива на емблематичния за града арх. Христо Димов.

  Кой е Марин Ставрев Боев? Роден е на 22.06.1910 г. в Русе, в семейството на Ставри Боев – производител на сапуни и парфюми. Учи в родния си град и завършва Средното механо-електрическо училище през 1932 г.  Получава инженерното си образование в Немското висше техническо училище в Бърно през 1937 г., което му дава право свободно да практикува по специалността. Завръща се в България и работи като стажант инженер в електропроизводителни и преносни дружества в Русе, Перник и Стара Загора. В предадените документи е запазен протокол на изпитната комисия в Министерството на народното просвещение у нас, което признава, т.е. легитимира дипломата му от висшето училище в Бърно. „Установява се окончателно в Стара Загора през 1940 г., когато достига до позицията на главен електродиспечер в Старозагорска електрификационна област. Активно работи по изграждането на електроснабдителната мрежа в областта и е изпратен на курс в Будапеща . Свързва живота си с Пенка Димова -  една от дъщерите на арх. Христо Димов, създал много от красивите обществени и частни сгради в Стара Загора.“, разказва Калина Маджарова.

  Сред документите в личния му фонд се пазят схеми и разрешителни за електрификация на сградите на фабрики и малки частни производства и частни лица, като например разрешителното за изграждане на 4-ти трансформатор  на Дружество „Вулкан“ в подстанцията в  с. Кольо Ганчево през 1940 г.  И  за електропомпена станция за напояване на зеленчукова градина  от 1948 г. на Петър Иванов в с. Плоска могила. Негово дело е било разработването на електромрежа в дома на Минчо Атанасов от с. Коларово, обобщава архивистката.

  "За съжаление умира след пътна злополука с мотоциклет в Стара Загора на 8.11.1952 г., без да остави наследници. Като четем и анализираме информацията от неговия личен архив, можем да направим два извода.  Първият е, че живота и дейността на Марин Боев са доказателство за възпитанието и желанието на българите от началото на миналия век да се образоват и да получават опит и знания в престижни училища в Европа и избора им да се върнат и да работят за България. А вторият е ,че старозагорци от онова време - преди и около промените на 9.IХ .1944 Г. са били много прогресивно мислещи и са електрифицирали както къщитете си, така и малките си занаятчийски производства и са развивали поливно земеделие с елетропомпени станции", заключи Калина Маджарова.