Очакват родственици на поп Минчо Кънчев за снимка в село Коларово

Потомък на възрожденския учител, свещеник и съратник на Васил Левски  поп Минчо Кънчев, издирва и кани родственици на автора на “Видрица“ тази неделя  - 5-и юли, в родното му село Коларово. Причината за тази акция на “ползу роду“, подета от журналиста Милен Димов, е 190-ата годишнина от рождението на видния местен революционер. В основата на всичко е неговият сценарий, който той се надява да превърне в документален филм за поп Минчо Кънчев. Самият журналист е от родното село на свещеника – някогашното с. Арабаджиево, днес Коларово.

  Докато работи над документалния филм за поп Минчо, му хрумва идеята да направят снимка с потомците  на “този чешит и неординарен тип, човек,  превъзмогнал страха от смъртта“, подобна на онази снимка, която 4 години преди да си отиде от този свят „Дядо поп“, през 1900 г. си прави  със своите роднини от семейството и фамилията…

Минчо Кънчев е роден на 5.VIII. 1836 година в старозагорското село Арабаджиево, днес Коларово  в напредничаво семейство. Баща му го праща да се учи в прочутото за времето си Светиниколско училище в  Ески Зара /Стара Загора/. Тук  се сприятелява с готвения за йеродякон Васил Иванов Кунчев, Стефан Сливков и др. техни съвременници, основали по-късно местния революционен комитет. Учителства в родното си село от 1856 до 1862 година, когато е ръкоположен за свещеник. Посветен в революционната борба, високообразован за времето си, той обикаля като инспектор  селските училища в Старозагорско и това му помага да  организира мрежата на революционните комитети. В 1873 година след разкритията на Хасковското съзаклятие след залавянето на Апостола,  е арестуван и заточен в Диарбекир. Освободен е в 1878 година с общата амнистия след Руско-турската война.

 

  Част от един от най-ценните ръкописи от Възраждането „Видрица“ , поп Минчо Кънчев е написал под заглавието “Диарбекирските спомени“.  „Творбата му едновременно има характер на автобиография, летопис, исторически извор за живота на българите и спомени от първо лице  за местната революционна дейност…Ръкописът е с красив почерк и богато илюстрован с рисунки от талантливата ръка на Дядо поп“, припомня Милен Димов.   През 1955 г. „Диарбекирските спомени“ са приети в Държавна агенция „Архиви“ – Стара Загора. Регистрирани са като фонд 65К и представляват първият личен фонд в архива. Документите са със статут на „особено ценни и уникални“ и дават изключително важни и правдоподобни сведения за развитието на революционното движение в Старозагорския край.

Умира на 21 октомври 1904 година. Благодарение на 92-годишния днес Жельо Тенев Желев, също негов потомък, родословното дърво на поп Минчо е проследено 4 века назад, до около 1660 г. и включва над 3 300 негови родстевеници. Днес то се пази в местното читалище.

На своята фейсбук страница Милен Димов е публикувал „молба за съдействие“ към всички българи, които имат родствена връзка с вуйчото на неговия дядо, чийто потомък е по съребрена линия:

“Приятели, пиша с молба за съдействие!

Тази снимка е направена в с. Коларово преди 126 години - поп Минчо Кънчев сред неговите родственици.

Този август се навършват 190 години от неговото рождение. Както някои от вас вече разбраха, по този повод работим върху документален филм за живота и делото на видния български възрожденец.

На 5 юли (неделя) имаме желание да направим подобна снимка с близки и по-далечни родственици на дядо поп. Искаме да покажем, че не сме се изгубили, че помним и предаваме напред.

Моля, хора от рода, жители на селото и региона, да споделят тази информация и на 5 юли (ако е рекъл Господ) да се поздравим в двора на църквата в Коларово, да направим снимката, която ще влезе във филма и да оставим спомен за поне още 126 години.

Нека който има възможност и желание да присъства да ми пише лично съобщение или в коментар или да остави информация в читалището и кметството.

Благодаря !“