13-годишно момче от Стара Загора създаде минитеатър

Името му е Николай Каранейчев, на 13 години. Тийнейджър от Стара Загора - като всички останали -  учи, излиза, забавлява се. Но наред с реалния свят и виртуалния свят, Ники  много обича и театралния.

Преди две години в главата му се ражда идея – защо пък да не си направи сцена - копие на тази в Кукления театър?

Речено - сторено - първата сцена е от черен картон, защото тогава момчето не знаело, че може да се направи и от други материали. Опитът учи - днес минисцената на Николай Каранейчев е  от шперплат, дължината й е от 40 сантиметра, широчината от близо 39.

"На нея има всичко – от завеса, през декори, до актьори", разказва творецът

Сега Ники работи  по нов проект - иска да направи на минисцената постановката "Страх" на Държавния куклен театър.

"Всъщност, идеята ми е такава - да пресъздавам представления - дали ще са от Дома на куклите, дали ще са на Драматичния театър или пък на Операта", може и мои, споделя Ники

За актьори  той използва куклите от Хари Потър от шоколадовите яйца. Но към тях внася и творчески елемент – за да тежи куклата, използва шайби, за да е стабилна помагат рибарски такъми, открехва малко от завесата около творческия процес Ники.

„Малката сцена“, както момчето нарича произведението си, може да приеме  всяко представление. При това – да го представи подобаващо – като се започне от декорите и се премине през сценичните ефекти, включително  - ако се налага например, дим,  мъгла.

Минисцената разполага дори с подвижно осветление.  Направата му не е била лесна работа, а и с тока  шега с тока не бива, шеговито признава  Ники, затова е потърсил и получил безценна помощ и съвети от дядо си.

За да стане едно представление на мини-сцената на Ники реалност, той разчита на помощ от още двама души. Те управляват миниатюрните кукли. И двамата помощници са от частната театрална школа, която момчето посещава.  За да бъде ръководена, към всяка кукла- актьор е прикрепена сламка.

"Тя е хартиена, защото пластмасата отразява светлината, а идеята е вниманието на зрителя да бъде фокусирано върху актьора", обяснява Николай Каранейчев. 

Кое е по-приятно за Николай – да твори сцени, декори и кукли или да ги ръководи – и двете, казва младежът  и допълва, че като че ли повече предпочита да играе. Любовта му към театъра е и причината да се яви на изпит за актьорската паралелка след 7 клас в Националното  училище за музикални и сценични изкуства "Христина Морфова" в Стара Загора.

Признава, че на изпита му е било страшно, но се е събрал и е успял да се справи с монолога, баснята и стихотворението, които всеки кандидат е трябвало да подготви.

И докато чака учебната година да започне, Николай Каранейчев продължава да се забавлява  като твори и пресъздава постановки на собствената си минисцена.