По следите на легендата за изчезналия параклис "Света Марина" над Мъглиж

На днешния 17 юли празнуваме деня на Света Марина. 

Марина е родена в Антиохия Писидийска - в днешна Турция.

Въпреки че баща ѝ бил езически жрец, тя приела християнството още на 12-годишна възраст. Заради вярата си е подложена на жестоки мъчения по време на гоненията на император Диоклециан, но според преданията останала невредима и накрая приела мъченическа смърт.

На днешния ден повод да почерпят за здраво име имат хората, които са кръстени на светицата - Марина, Маринка, Марин, Маринела, Маринчо. 

Според народните вярвания, светицата е господарка на стихиите - огън, мълнии, вода. Днес празник на града има Созопол. 

Сигурно защото Стара Загора е по-далече от морето или пък по друга причина, но на територията на областта  днес няма храм, параклис или манастир, носещ името на Светицата, но това не винаги е било така - разказва древна легенда, която ни отвежда до връх Попък над град Мъглиж. 

Имало едно време, има го и днес - над град Мъглиж, в Балкана се извисява връх Попък. От стари, прастари времена хората го наричат Попския връх.

И имало причина - на върха някога имало параклис - скит, на името на Света Марина, разказва председателят  на НЧ "Пробуда -1869-та" в града, Ваня Желязкова.

Параклисът, всъщност, бил част от значим манастирски комплекс през Средновековието.

Годините не пощадили обителта и градежът потънал в праха на времето. Ала мястото останало тачено и свято - на всеки 17 юли жените на Мъглиж се качвали на върха носели хляб, вода, молели се за здраве - на тях, на челядта и на семействата си.

А светицата чувала молитвите - защото такава била вярата - тиха, но силна и оцелявала през вековете.  Предания нашепват и че на върха имало извор - водата бликала от скалите, лечебна била тя, та жените я отнасяли в домовете си за здраве.

Днес традицията за събирания на всеки 17 юли на Попския връх вече не се спазва. Но изворът, казват, все така извира от скалите....