Бъдещето на "Марица-изток" е неясно без устойчив финансов модел

Бъдещето на комплекса "Марица-изток" остава ключово за енергийната сигурност на страната, но неясно, тъй като все още липсва устойчив финансов модел за неговото функциониране. Това смята енергийният експерт Иван Иванов по повод подготвяната реформа в Българския енергиен холдинг, която предвижда ТЕЦ "Марица изток 2" и "Мини Марица-изток" да бъдат изведени от структурата на холдинга и обединени в ново държавно предприятие. За Радио Стара Загора той коментира и представената преди дни идея от Българския енергиен и минен форум за възможен добив на синтетичен газ от въглищата на комплекса.

Според Иванов ролята на въглищните централи и мините остава съществена за националната електроенергийна система, тъй като гарантира сигурността на доставките и енергийната независимост на страната. Въпреки това все още няма яснота как новото предприятие да стане финансово устойчиво.

"От професионална гледна точка централите и мините са важен и ключов елемент на нашата енергийна система. Как обаче те ще работят устойчиво, това е въпрос, по който все още се търси решение. Финансовият модел, който да осигурява устойчива работа на този комплекс все още не е изяснен", коментира той.

Според него без държавна подкрепа новото предприятие няма да издържи. "Ако бъде оставено на пазарните стихии, то много бързо ще трябва да прекрати своята дейност. затова се очакват решения на държавно ниво и комплекс от мерки, които да подпомогнат съществуването на това ново предприятие", каза Антон Иванов.

След срещи с работещи в комплекса Иванов отчита, че основното притеснение сред миньори и енергетици остава липсата на ясна перспектива за бъдещето на предприятията и за запазването на работните места. По думите му недоверието към предлаганите мерки се е натрупвало през последните години заради липсата на последователни решения.

Енергийният експерт коментира и представената пред дни от Българския енергиен и минен форум концепция за изграждане на химическо производство на база въглищата от комплекса и добива на синтетичен газ от въглища. Антон Иванов подчерта, че идеята има потенциал, но към момента са необходими допълнителни технически, инвестиционни и икономически анализи, както и оценка доколко подобен проект съответства на европейската политика за декарбонизация.

По предварителни оценки инвестицията би възлязла на около 2 милиарда евро, като възможностите за европейско финансиране остават несигурни заради политиката на Европейската комисия за постепенно ограничаване използването на въглищата.

Иванов предупреди, че без ясно дефинирана държавна подкрепа и механизъм за заплащане на системните услуги, които комплексът предоставя на електроенергийната система, новото предприятие трудно би могло да функционира само при пазарни условия.

По отношение на кадровите промени в държавните енергийни дружества той посочи, че е нормално всяко ново управление да сформира собствен екип, но подчерта, че трябва да бъде намерен баланс между професионализма и политическото влияние. Според него обществените реакции около последните промени в АЕЦ "Козлодуй" показват, че този баланс не винаги е постигнат.