Войнягово пази историята за любовта между младия Левски и красивата Йова

Карловското село Войнягово ревниво пази скъпи спомени и предания за Левски. Всяка година войняговци отбелязват три годишнини, свързани с най-почитания ни национален герой - 18-ти юли, датата на неговото рождение, 19-и февруари- датата на неговата гибел и 6-и май - Гергьовден. На Гергьовден 1864 г. Васил Иванов Кунчев пристига млад даскал в селото, което е на 9 км от родното му Карлово. Той учителствал тук до март 1866 г. " Днес всяко дете още от детската градина знае, че Дякона е бил учител във Войнягово, знае къде се е намирало училището. На всяко честване нашата фолклорна група пее любимите песни на Апостола - "Дошли са Донке, Донке, годежари от пусто Карлово", "Трънчице ле, Байова", "Недке ле,Недо". Левски обичал много да пее, имал красив глас и пеел много от песните на нашите баби и майки, а те научили от него песни, които се пеели в Карлово. И днес нашата певческа група пее една от любимите му песни "Отдавана ли си момне ле, калугерица", така както се е пяла по негово време.", разказа за Радио Стара Загора секретарят на едноименното читалище Цонка Дамянова.

  Сред материалните спомени запазени във Войнягово от двугодишното пребиваване на Левски са книгите, по които е преподавал на децата четмо и писмо, а на родителите им - азбуката, таблата на честта и на позора. Ценна негова вещ, която се пази в местния малък музей - построеното по скицата на някогашното училище, посветен на него, е преносима в пояса мастилница с писец. Един стенен часовник е косвено свързан с младия даскал Васил, защото е принадлежал на сина на неговата възлюбена Йова. "Любовта между двамата пламнала със задяванията по тлаки и седенки, с  напиване на менците и размяна на китки. Йова била 16-годишна, много хубава, лична девойка с дарба да пее и да танцува много добре. Девойката е знаела, че като "чужденец", ако не се ожени за нея, тя няма да се омъжи, но много  го е обичала...Когато Левски заминава, Йова три години носи траур. Едва след това се омъжва след настояване на родителите си, за Неделчо Чонов - свещеник, който имал кръчма и бил сред местните революционни дейци.", разказва Цонка Дамянова. 

  Когато минавал през селото по-късно, Левски се отбивал при своята хазяйка баба Ивана и питал за любимата си. При една от срещите им, тя му казала "Закъсня, Даскале! Йова мина под вечило..." Тогава Дякона похлопал на пътната порта на дома й и посрещнат от мъжа й  Неделчо, го уверил, че не идва с лоши помисли. При срещата с Йова, й подарил купената за нея седефена огърлица от Пиротския панаир. И се сбогувал с думите"Прощавай, Йове - свободата закъсня!"..."Когато бил обесен Левски" Йова не свалила  три години траура...", продължава разказа Цонка Дамянова.

  Останала рано вдовица, младата жена заминала с единствения си син Чоно Неделчев за Шумен за да го изучи в педагогическото училище. По-късно се установили във Варна. Там тя починала на 19.02.1937 г., след като паднала в един зимен ден и си счупила крака, което я приковало за дълго на легло. Две години след това, на същата дата - 19.02.1939 г. се споминал и синът й. "Той бил доста заможен и имуществото му било разпределено веднага от роднините, само стенният часовник останал. Защото той оставил бележка с последната си воля - часовникът да бъде отнесен в родното му Войнягово и да бъде поставен на паметника му. А ние сме търсили подарената огърлица от Левски на любимата му, но не я открихме. Преди време една наша съселянка каза, че чула от майка си, че Йова била погребана с нея... ", завършва красивата и тъжна история за младия Васил Иванов Кунчев и хубавата Йова, г-жа Дамянова.