Изкуственият интелект в помощ на борбата с климатичните промени

Изкуственият интелект не може сам да спре климатичните промени, но може значително да подпомогне прогнозирането на природни бедствия, ограничаването на последствията от тях и по-ефективното използване на енергията и природните ресурси. Това коментира експертът по компютърни технологии Ралица Бояджиева в интервю за Радио Стара Загора.

По думите ѝ съвременните системи с изкуствен интелект могат да обработват огромни количества информация – от сателитни изображения и метеорологични данни до измервания от сензори, разположени в гори, реки и населени места.

„Изкуственият интелект не е решение сам по себе си, но е инструмент, който може да ни помогне да разбираме по-добре това, което се случва, и да реагираме по-бързо и по-ефективно“, подчерта Бояджиева. 

Едно от най-практичните приложения на изкуствения интелект е свързано с превенцията и ранното откриване на горски пожари.

Алгоритмите могат да анализират температурата, влажността, силата и посоката на вятъра, както и състоянието на растителността. Към тази информация могат да бъдат добавени изображения от сателити и дронове.

На базата на събраните данни системите могат да определят районите с най-висок риск от възникване на пожар. Те са способни да откриват и малки огнища в начален етап, включително в трудно достъпни местности.

Това дава възможност на пожарните служби да реагират по-бързо и може да ограничи щетите за горите, населените места и хората.

Прогнози за наводнения по часове и дни предварително

Изкуственият интелект може да бъде полезен и при прогнозиране на наводнения. За целта се комбинира информация за количеството на валежите, нивото на реките, състоянието на почвата и особеностите на релефа.

Чрез анализа на големи бази от данни системите могат да определят кои райони са застрашени часове, а в някои случаи и дни предварително.

Това позволява изпращането на навременни предупреждения, организирането на евакуация и по-добрата координация на спасителните екипи. 

Горещите вълни са сред климатичните явления, които засягат все по-силно големите градове. Изкуственият интелект може не само да прогнозира периодите с екстремно високи температури, но и да установява кои райони са най-уязвими.

Сред основните фактори са липсата на зелени площи, голямото количество бетон и асфалт и плътното застрояване. В подобни места се образуват така наречените градски топлинни острови, в които температурите са значително по-високи.

Данните могат да помогнат на общините да определят къде е необходимо да бъдат засадени повече дървета, да се изградят сенчести пространства или да бъдат открити охлаждащи центрове за възрастни хора и други рискови групи. 

Ралица Бояджиева подчерта, че изкуственият интелект не работи самостоятелно. За да прави точни анализи, той се нуждае от информация, събирана чрез сателити, дронове, метеорологични станции, камери и различни видове сензори.

Важна роля има и интернетът на нещата, или Internet of Things. Това са свързани устройства, които непрекъснато събират и обменят информация.

Изкуственият интелект обработва тези данни почти в реално време и ги превръща в прогнози, предупреждения и карти на риска.

„Изкуственият интелект не може да работи без останалите технологии, които стоят зад него“, отбеляза Бояджиева. 

Освен при реакцията на природни бедствия, изкуственият интелект може да допринесе и за ограничаването на вредните емисии.

Интелигентните електроенергийни мрежи използват алгоритми, за да разпределят енергията по-ефективно и да намаляват загубите.

В индустрията AI може да наблюдава производствените процеси и да подпомага използването на по-малко електроенергия и суровини.

В транспорта системите могат да оптимизират маршрутите, да намаляват задръстванията и да ограничават разхода на гориво. По думите на Бояджиева темите за умния транспорт, паркирането и интелигентните градове са сред най-предпочитаните и от младите участници в технологични хакатони. 

За ефективното използване на изкуствения интелект са необходими сериозни инвестиции, добра организация и качествени данни.

Държавите трябва да развиват системи за ранно предупреждение, мрежи от сензори и модерни метеорологични станции. Съществено значение има и обменът на информация между институциите.

„Изкуственият интелект е толкова добър, колкото добри са данните, с които работи“, посочи Ралица Бояджиева.

Наред с технологичната инфраструктура трябва да се инвестира и в подготовката на специалисти, които да разработват, поддържат и управляват тези системи.

Какво могат да направят гражданите

Технологиите вече присъстват в ежедневието на хората. Всеки може да използва приложения за прогноза и предупреждения при опасно време, карти за качеството на въздуха и системи за следене на потреблението на електроенергия.

Умните домашни устройства също могат да помогнат за намаляване на разхода на енергия. Това има както икономически, така и екологичен ефект. 

Наред с ползите съществуват и рискове. Изкуственият интелект не е безгрешен и резултатите му зависят от качеството на предоставената информация.

Ако данните са неточни или непълни, прогнозите също могат да бъдат погрешни. Затова подобни системи не трябва напълно да заменят експертите.

„Най-добрите резултати се постигат, когато технологиите подпомагат решенията на учени, инженери, институции и специалисти. Изкуственият интелект трябва да върви ръка за ръка с умните и дейни хора“, каза Бояджиева. 

Според Ралица Бояджиева през следващото десетилетие прогнозите ще стават по-точни, а наблюдението на околната среда – почти непрекъснато.

Очаква се градовете да използват повече автоматизирани системи за управление на трафика, осветлението, светофарите, енергията и водните ресурси в зависимост от климатичните условия.

Изкуственият интелект няма да замени хората, но вероятно ще се превърне в един от основните инструменти за адаптация към променящия се климат.

„Климатичните промени вече са реалност, но разполагаме с технологии, които могат да ни помогнат да реагираме по-бързо, по-разумно и с по-малко загуби. Най-важното е да ги използваме отговорно, навреме и да не им се предоверяваме“, обобщи Ралица Бояджиева.