JamBure: От улицата до авторската музика с усмивка и свобода

Музиката понякога се ражда не в репетиционната, а съвсем случайно – в планината, около една китара и с желанието да подариш настроение. Така започва историята на JamBure – групата, която вече близо осем години превръща улиците в своя сцена и доказва, че най-ценната обратна връзка идва от хората, които спират, защото са били докоснати от музиката.

Това разказа Иван Пройнов за рубриката „Музикален глобус“ на предаването „Свободна зона“ по Радио Стара Загора. 

Началото на JamBure идва по време на преход в Централен Балкан. Иван и вокалистът Евгений Димитров планират да нощуват на палатка, но буря ги принуждава да потърсят подслон в хижа „Плевен“. Там попадат на рожден ден, а хижарят им предлага необичайна сделка – ако забавляват гостите с музика, ще им намери място за нощувка.

„Свирихме два-три часа и осъзнахме, че между нас двамата имаме достатъчно богат репертоар. Когато се върнахме в София, започнахме да свирим на улицата“, спомни си Иван.

Постепенно към тях започват да се присъединяват и други музиканти – някои дори напълно непознати. Един от тях просто се спира, слуша ги и казва: „Аз свиря на кахон, някой път мога да дойда.“ Така се ражда една от първите формации на JamBure. 

Уличните участия постепенно позволяват на музикантите да подобряват техниката си.

„Колкото по-добри инструменти и озвучаване имахме, толкова повече хора ни обръщаха внимание. А когато събрахме достатъчно средства, записахме първата си песен в студио и заснехме клип.“

Днес JamBure вече има собствена публика и авторски репертоар, но не е забравила откъде е тръгнала. 

Ако трябва да представи групата с няколко думи, Иван бе лаконичен:

„JamBure е акустично реге забавление.“

Зад това кратко описание стои музика, която носи настроение, самоирония и често коментира събитията около нас. 

През последните месеци групата развива нова идея – всяка седмица създава песен, вдъхновена от най-коментираните събития.

„Събираме се с Евгени, разглеждаме най-интересните теми от изминалата седмица и на място измисляме песен. Малко напомня на това, което навремето правеше „Клуб НЛО“, но в наш собствен стил.“

Последната им импровизация е посветена на високите цени по Черноморието и дискусиите около звездите „Мишлен“. 

Според Иван именно уличното музициране е най-честният тест за един артист.

„На улицата, ако не грабнеш човека за четири секунди, той просто си тръгва. Там няма сцена, няма билет, няма публика, която вече е дошла за теб. Трябва непрекъснато да излъчваш енергия.“

Той признава, че дори когато музикантите са уморени, това веднага се усеща от хората.

„Нотите може да са същите, песните също, но ако няма истинска енергия, публиката го разбира.“ 

Сред многобройните участия Иван откроява едно, което и до днес остава специално.

През 2019 година JamBure свири на вече несъществуващия Фестивал на боровинките край хижа „Амбарица“. Концертът започва около полунощ, а след него музикантите остават да свирят край огъня до четири часа сутринта.

„Самото качване на техниката с кон до хижата беше приключение. Но атмосферата беше невероятна.“ 

Макар че JamBure добива все по-голяма популярност онлайн, Иван не смята, че интернет може да замени живия контакт.

„Когато свирим на улицата, все по-често идват хора, които са ни гледали в социалните мрежи. Поздравяват ни и казват, че са видели клипче преди няколко дни. Така двете неща се допълват.“

По думите му едно видео достига до няколко хиляди души – аудитория, за която иначе биха били необходими стотици часове улични участия. 

Лятото за JamBure няма да бъде време за почивка. Вместо море музикантите са запазили студио, където ще запишат нова авторска песен.

„Надяваме се през есента да я представим заедно с видеоклип, както винаги сме правили.“ 

На въпроса какво означава свободата в музиката, Иван отговари без колебание:

„Да можеш свободно да изразиш мнението си – било то политическо или по обществена тема. Радваме се, че в България имаме тази свобода и никога не сме били цензурирани.“ 

В края на разговора Иван избра за финал първата авторска песен на JamBure – „СНК (Съветска, Народна, Кристал)“.

„Няма как да избягаме от сянката на първата песен – тя си остава най-големият ни хит. Тя е вдъхновена от срещите с приятели навън, по парковете и пейките – от онова истинско общуване, което ни липсва все повече.“

JamBure продължава да доказва, че музиката не се нуждае непременно от голяма сцена. Понякога са достатъчни няколко инструмента, добра идея и желание да накараш непознат човек да се усмихне. А улицата – както самите музиканти казват – остава мястото, където публиката е най-честният съдник.