Посрещат участниците в последния път на Хаджи Димитър в с. Енина

В казанлъшкото село Енина между 12,30 ч и 13 ч. ще пристигнат участниците в Националния поход "Последният път на Хаджи Димитър от вр. Бузлуджа до вр. Къдрафил в Средна гора". Те ще бъдат посрещнати от кметицата Димитрина Дончева, членове на църковното настоятелство на двете църкви "Св. Параскева" и "Св. вмчк Георги" и жители на селото. Събитието се провежда за 10-та поредна година и по традиция участниците, гостите и жителите ще запалят свещичка и ще се поклонят пред гроба на енинския свещеник отец Стефан Маналов в двора на стаия храм "Св. Параскева", ще чуят кратка патриотична прогарама и ще разговарят с домакините.

 Походът е част от проекта на община Брезник, със съдействието на община Павел баня и още няколко села за доказването и възстановяването на тезата за мястото, на което починал от раните си и е погребан воеводата Хаджи Димитър Асенов. "Той е бил тежко ранен в епичната битка на вр. Бузлуджа, в която загиват много от четниците в четата на Стефан Караджа и Хаджи Димитър. Но  Хаджията е бил изнесен от върха от неколцина от оцелелите му другари и починал от раните си няколко дни след това на вр. Къдрафил  /в Сърнена Средна гора, над с.Свежен/. Тезата се превръща в теория, защото все повече доказателства и факти излизат, зад които застават известни наши историци като професорите Пламен Павлов от Великотърновския университет "Св. Кирил и св. Методий" и  Пламен Митев от С офийския университет "Св. Климент Охридски". Вярвам, че скоро тя ще заеме своето място в нашата история", каза по този повод пред Радио Стара Загаора  историкът от Енина Гриша Горецов. 

 Историкът, който има сериозни проучвания на историята и личностите в ениския и крънския край припомни кой е бил свещеникът, погребан в двора на старата църква на с. Енина. Отец Стефан Петков Маналов е роден през 1806 г. в бедно семейство, но воден от силното си желание да стане свещеник, сам се самообразова. Неговата упоритост и знания, както и силната му отдаденост на християнската вяра направили силно впечатление на гръцкия владика, който го ръкоположил за свещеник. Този факт е показателен, защото във времената, когато нашият народ се стреми към църковна независимост, един гръцки духовност трудно би признал правото на български свещеник да служи на църквата в поробените балкански земи. Останал рано вдовец и сам се грижил всеотдайно за сина си и за своите енориаши...Съвременниците на отец Стефан го наричали великан - великан и по ръст, и по дух, и по вяра, и  по човещина..."Често помагал без да дава гласност на най-бедните българи в Енина, като заделял от църковните пари. Проявил изключителна смелост ип изпълнил дълга си на православен християнин и свещеник, като въпреки заплахата да стане жертва на освирепелия башибозук, след погрома на четата на Хаджи Димитър и Стефан Караджа през лятото на 1868 г., приел със свещеника от съседното село Крън да опеят избитите българи на вр. Бузлуджа. Заради сухото и горещо време, станал свидетел на грозна и смразяваща картина..", разказа Гриша Горецов.

  Според него, на следващата година било съвсем естествено, когато Васил Левски идва в Енина, да бъде сред основателите  на местния революционен комитет и да бъде избран за негов председател. 

  Интересен факт бил, че малко преди Съединението,  когато майката на Хаджи Димитър и Захари Стоянов минали през селото, след честванията на годишнина от боя на Бузлуджа, майката на Воеводата поискала да се срещне с отец Стефан и да чуе разказа му за опелото на българските герои от четата на сина й...Починал на 97 години, през 1903 г.