Времето е съдник

Думите на Иван Беловски са подредени. Понякога в поетични строфи, друг път в сатирични стрели. Често първите се превръщат в постамент за композиция на лирична песен, такава която ни пренася там, където природата целува морето, морският бриз улавя ехото на забравени романтични истории, Слънцето препуска със златна колесница, през сезоните, а забравените къщи се рушат бавно от спомените на отпътувалите в отвъдното.

Неговото име е познато за почитателите на белетристиката, поезията и политическата сатира. Част от стиховете му са включени в десетки антологии. До момента е издал "Стрели от хартия", "Виното на спомена", "Смехоплачки" и "Нощен живот в розово". Признава, че е "натрупал материал" за още няколко, но разколебан от графоманията в последните години, не бърза да ги издава в книжно тяло.

Беловски е член на Съюза на българските писатели, Съюза на българските журналисти и Международната асоциация на писателите криминалисти. Той е сред учредителите и на Българската Музикална Асоциация. 

За думите, кризата на прехода, инфлацията, дефицита на човещина, надеждата и любовта към България може да чуете размислите му, в прикачения звуков файл: