Археологическото наследство е ценен и невъзобновяем ресурс

От хиляди години България е кръстопът на народи и култури. Древните траки са ни оставили ювелирни златни и сребърни съкровища. Варненският некропол е дом на злато на над 6000 години. В цялата страна има каменни свидетелства за антични градове, крепости, театри и мостове. Стотици хиляди паметници на културата са представени в богатите колекции на Националния исторически музей, Националния Археологически музей, Регионалните и общинските музей. Страната ни е на трето място в Европа след Италия и Гърция по брой и богатство на културно-исторически артефакти. 

"Министерството на културата подготвя промяна в модела за финансиране на значими археологически обекти в страната, за да може проучванията и свързаните с тях дейности да бъдат планирани в по-дългосрочна перспектива. Обмисля се и въвеждането на финансови програми с продължителност две-три години. С тях ще се осигури по-голяма предвидимост за археологическите екипи, а така също и последователна работа по проучването, консервацията, опазването и социализацията на обектите, информира, по време на работно посещение, министърът на културата Евтим Милошев. 

Той уточни, че са проведени срещи и разговори с водещи археолози в страната и допълни: "Смятам, че скоро можем да говорим за конкретни програми и процесът на анализ да завърши с конкретни действия."

"Значим обект е едно понятие, не съвсем ясно дефинирано", коментира доц. Илиана Борисова-Кацарова - председател на Асоциацията на българските археолози. В писмо, което Асоциацията изпрати, преди няколко месеца, до Министерството на културата едно от предложенията е да се предложат ясни критерии за определяне на значимостта на обектите. Това, което към момента се разбира под значими са големи обекти със значение за българската археология каквито са например средновековните български столици, обекти като Хераклея Синтика, Перперикон и много други, които се проучват от години."

Въвеждането на програми с по-голяма продължителност за археологическата общност ще позволи устойчивост на проектите, по-добро планиране и организация на проучването, смята доц. Борисова.