Ивайло Нягалов: И океанът сякаш пази тишина пред Северното сияние

Може ли светлината да бъде чута? Отговор на този въпрос търси фотографът Ивайло Нягалов в най-новата си изложба „Светлината можем да я чуем“. Тя е вдъхновена от Северното сияние и от вярванията на саамите, според които небесният феномен носи особена мистичност и трябва да бъде наблюдаван в тишина.

След предишната си изложба „Силата на водата“ Нягалов отново насочва обектива към природата. По думите му между двете експозиции има невидима връзка – водата неизменно присъства в живота и фотографията му.

„Имам нужда да съм близо до вода. Може да е малък поток, езеро или огромна река. Водата някак ме зарежда и ми помага да релаксирам“, разказа фотографът в интервю за Радио Стара Загора.

Кадрите в изложбата са създадени по време на пътуванията му в Исландия, Норвегия и други северни страни. Част от фотографиите са заснети и в България, където Северното сияние се появява рядко и според Нягалов изглежда различно от това на далечния Север.

Исландия е сред местата, оставили най-дълбока следа у него. Първоначално пътуванията му дотам са свързани и с работа, но по-късно се връща само заради преживяването и фотографията. Северът го привлича именно с различния си ритъм, природа и усещане.

А когато сиянието се появи, фотографът не винаги посяга веднага към камерата.

„Първо гледа. Може да са две секунди, 20 или 200, но гледа, за да прецени дали изобщо да използва камерата. Има моменти на Северно сияние, в които човек не прави нищо, освен да гледа. Те са омагьосващи, пленяващи моменти“, сподели Ивайло Нягалов.

Заглавието „Светлината можем да я чуем“ е свързано с традициите и вярванията на саамите. Нягалов разказва, че още преди да прочете повече за тяхното отношение към Северното сияние, сам е усещал особени звуци и присъствие при наблюдението му.

При срещите си със Севера фотографът е впечатлен и от почитта на местните хора към природата – от спокойствието и липсата на шум, когато небето се озари.

„Точно тези моменти, това спокойствие, тази тишина омагьосват човек. Всичко около него е толкова тихо и спокойно. Дори имам чувството, че и океанът спазва нужната тишина“, разказа Нягалов.

Северното сияние може да се промени само за секунди, а друг път движението му е бавно и спокойно. Именно тази непредвидимост прави всяка среща различна.

Въпреки че Северното сияние е сред най-фотографираните природни феномени, според Ивайло Нягалов фотографът може да избяга от клишето чрез собствения си поглед.

„Фотографията все пак е изкуство. Колкото и да е свързана със съвременната техника, тя е изкуство и всеки иска да покаже от своя поглед, от своя ъгъл, от своето чувство това, което снима“, каза той.

Изложбата включва 42 фотографии, като всяка от тях има собствено име, свързано с преживяното в момента на заснемането. Зад всеки кадър стои отделна история, която невинаги може да бъде разчетена само от изображението.

А как трябва да бъде разгледана „Светлината можем да я чуем“? Авторът оставя зрителя свободен сам да открие отговора.

„Може би най-правилният начин е да се посети Музеят на фотографията в пълна тишина и спокойствие. Нека всеки човек дори да не обръща внимание на имената на кадрите, а сам да прецени какво вижда и какво усеща.“

Изложбата „Светлината можем да я чуем“ на Ивайло Нягалов е представена в Музея на фотографията в Казанлък и може да бъде разгледана до 12 септември.