От шивач до писател - историята на 103-годишния Кръстьо Рибаров

От шивач, през химик до писател - така в едно изречение може да бъде събран професионалният път на 103-годишния Кръстьо Рибаров от Ямбол.

Когато е на 98 години, Рибаров издава първата си книга. Така се превръща в е само у нас, в най-възрастният дебютант-писател не само в България, но и в света.

Факт, потвърден и от Книгата на Гинес, където обаче този рекорд не е вписан - защото, по думите на дъщеря му академик Тоня Борисова, за да бъде регистриран изисквнията са твърде високи и трудно постижими в реалността, в която живеем в България.

Кръстьо Рибаров е роден през далечната 1923 година, в село Терзийско. Само на седем детска игра го лишава от едното му око, ала това не му пречи да стане шивач. И да прави най-добрите дрехи като се почне от родното Терзийско, та се стигне чак до Ямбол. 

И до днес 103 - годишният  Кръстьо  отлично помни помни името на човека, посветил го в тайната на добрата кройка – Пеньо Гаргата от Карнобат, един от персонажите в първата книга на Рибаров, "Нашенски зевзеци", издадена през 2021 година.

Тъкмо тази книга го прави най-възрастният дебютант писател в света - когато излиза от печат, авторът й е на 98 години. "Нашенски зевзеци" е посрещната радушно и от критиката, която определя автора й като "Новия Чудомир".

Книгата има и второ издание, уточнява  академик Борисова.  Самата тя изкушена от Словото – като автор на стихосбирки, сценарии на филми, на моноспектакли и концерт -спектакли, Тоня  е човекът, който старателно подрежда и печата записките от живота на Кръстьо Рибаров.

Засега те са трилогия под общото име "Спомени за един изгубен свят". Всяка от книгите в документалната поредица има подзаглавие – тематично свързано с времето и историите, които разказва.

А истории да иска човек – освен че е бил шивач, бащата на Тоня строи новия живот и новия свят като участник в бригадирското движение. Докато е в Димитровград записва и учи химия, изпратен е на шест-месечен стаж в далечен Сибир, работи в два от най-тежките цехове на азотно торовия завод в Димитровград, а след това -18 години в Химическия комбинат в Ямбол. Винаги ръка за ръка със съпругата си Станка Рибарова, която  губи преди 14 години.

"

През това цялото време списва статии за различни вестници, кореспондент е на Българското национално Радио и на българската редакция на Радио "Москва", но не се изживява като писател", споделя дъщерята на Рибаров, Тоня Борисова.

Три поколения – баща, дъщеря и нейната дъщеря – отишлата си без време от света  талантлива художничка Сълзица Борисова, стоят не само зад "Нашенски зевзеци", но и зад  всички останали книги на Рибаров.

През 2026-та, за 103-я си рожден ден, писателят е удостоен със званието "почетен академик" на Международната академия на обединените българи

Днес Кръстьо Рибаров  очаква издаването на шестата си книга. Тя ще превърне трилогията " Спомени за един изгубен свят" в четирилогия.

Потомък по майчина линия на Захарий Стоянов, за 103-годишния автор най-важното винаги е истината.

"Дори и да е неудобна, дори и да горчи - тя е истина и не може и може да бъде скрита", казва дъщеря му Тоня Борисова.

А нейният баща днес споделя, че е сбъднал мечтата си - бил е шивач, бил е химик, станал е писател, оставил е разказ за живота - такъв, какъвто е бил и за следващите поколения.

Повече чуйте в репортажа