Александър Стоянов: 9 септември 1944 е третата национална катастрофа на България

„9 септември 1944 г. бележи третата национална катастрофа на България“. Тази оценка за събитията, случили се преди 82 години за Радио Стара Загора сподели историкът д-р Александър Стоянов. Авторът на книгата „Българите между две катастрофи 1396 – 1944“ отбеляза, че последиците от установяването на комунистическата власт у нас засенчват по своята тежест и негативен ефект върху развитието на страната дори събитията след  Междусъюзническата и Първата световна война. Според Стоянов 9 септември трябва да бъде разглеждан не просто като еднократен държавен преврат, а като повратна точка, последвана от установяването на тоталитарен режим под диктата на Съветския съюз.

Историкът направи паралел между последиците от установяването на комунистическата власт и османското завоевание в края на XIV век, доколкото и в двата случая, според него, се стига до унищожаване на значителна част от икономическия, социалния и интелектуалния елит на българското общество.

В подценяването на мащабите на репресиите и убийствата в първите години след преврата Александър Стоянов видя една от най-големите заблуди, съпътстващи и до днес датата 9 септември 1944г.. Той акцентира на важната роля на Съветския съюз за установяването на комунистическата власт в България. Според него превратът не е самостоятелно дело на Българската работническа партия, която по това време не разполага с необходимия ресурс, а е резултат от взаимодействието между политически сили в страната, части от армията и съветското военно присъствие.

Най-тежкият удар - Ликвидирането на интелектуалния и икономическия елит

„Най-тежкият удар пада върху интелектуалното развитие на българите чрез ликвидирането на съществуващия дотогава интелектуален елит – учени, юристи, хора на перото, хора на словото, хора на науката“, категоричен беше историкът. По думите на Александър Стоянов това връща българската наука и културното развитие десетилетия назад.

Наред с това национализацията и ограничаването на частната собственост унищожават свободната икономическа инициатива и възможността за формиране на независима предприемаческа и средна класа, коментира Александър Стоянов. По този повод той направи връзка с 1989г. и краха на комунистическата система. Именно тогава, според историка, си проличава най-силно липсата на самостоятелна икономическа инициатива. Този дефицит се запълва от комунистическата номенклатура, която има водеща роля за последващия преход и сътресения през 90-те години, обърна внимание Стоянов.

Можеше ли България да избегне 9 септември 1944г.?

Александър Стоянов изрази скептицизъм по повод възможността българската държава да предотврати събитията от септември 1944г.. Според историка след разпределянето на зоните на следвоенно влияние между Великобритания, Съединените щати и Съветския съюз съдбата на България до голяма степен е била предопределена. Стоянов отхвърли и тезата, че с противопоставяне на Германия през 1941г. българската страна е можела да избегне последиците три години по-късно. По думите му това би довело до германска окупация, значително по-големи разрушения и жертви, както и до риск българските евреи да станат жертви на Холокоста.

В интервюто си Радио Стара Загора историкът анализира и причините, поради които и днес 9 септември предизвиква разделение. В тази връзка Александър Стоянов не пропусна да отбележи големите успехи на комунистическата пропагандна машина. В края на разговора той отхвърли необходимостта от нова радикална политическа промяна, която да бъде аналогична на 9 септември. На свой ред историкът се обърна с ясно послание към младите поколения по повод днешния исторически ден.