Яна Конова: Да събереш багажа на живота след мозъчно увреждане

Какво се случва с човека, когато за един миг мозъкът му престане да работи така, както е работил до вчера? Когато след заболяване или злополука животът се раздели на „преди“ и „след“? И възможно ли е изгубеното да бъде възстановено, макар и по различен начин?

С тези въпроси ежедневно се сблъсква Яна Конова – клиничен психолог и психопатолог и днешен гост в рубриката „Британско-Български истории“.

Завършила е клинична психология и психопатология в България и е работила в дневен център за хора с увреждания в София. Дълго време е била част от „Мисия без граници“, където координира проект за хранене на бездомни хора – първи по рода си за организацията.

Днес Яна работи в дневен център за хора с мозъчни увреждания в английския град Устър – място, известно с катедралата си, но и с прословутия Устър сос, познат у нас като „Сос Уорчестър“. Заедно със семейството си, в което има три дъщери, тя живее във Великобритания от 2015 година.

В центъра Яна е част от екип, който обединява различни специалисти – физиотерапевти, психотерапевти, логопеди и специалисти по ежедневни дейности.

Всеки пациент има своя история, своите загуби и своите малки победи, разказва тя. А понякога точно там, където всички очакват загуба, се появява нещо неочаквано.

Такъв е случаят с 24-годишна студентка, която претърпява тежък инцидент на гара и получава мозъчно увреждане. Прогнозата е, че тя никога няма да бъде напълно самостоятелна. Но след травмата младата жена развива забележителни артистични способности – рисува, плете и създава впечатляващи творби, разказва Яна.

Всеки ден тя се убеждава колко интересно нещо е човешкият мозък. И описва мозъчното увреждане с метафора, която чува от своя мениджър: „Това е сякаш караш камион, пълен с багаж, камионът катастрофира и всичкият багаж пада. В същото време този камион се е загубил. След катастрофата трябва отново да намериш пътя, да събереш багажа и да го подредиш. Но той вече няма да бъде подреден по същия начин.“

Именно способността на мозъка да изгражда нови връзки е в основата на много от заниманията в центъра. Пациентите са насърчавани да опитват нови неща, защото всяко ново умение може да се превърне в крачка към възстановяването.

Сред пациентите в центъра има и такива, които остават завинаги на легло, разказва Яна – те не могат да говорят или да се хранят самостоятелно, но много от тях чуват и разбират близките си. А техните близки идват при тях всеки ден – говорят им, правят им масажи, или просто са до тях.

Тази близост до човешката болка и надежда обаче има своята цена. Силната емпатия към пациентите в един момент се отразява и на самата Яна. Тя признава, че е преживяла период на тежко емоционално претоварване, не е можела да спи и е продължавала да преживява историите на пациентите извън работата.

„Да, ние сме професионалисти. Ако нямам професионално отношение, аз не мога да помогна на пациентите си“, казва тя.

А в края на интервюто споделя и как се е научила да оставя „багажа“ от чуждите съдби настрана, за да може на следващия ден отново да бъде до хората, които имат нужда от нея.

Чуйте целия разговор с Яна Конова в звуковия файл.