Най-интересното в английския следобеден чай не е чаят

Не просто да видите Лондон, а да го преживеете. Това е посланието на Александра Казанджиева – българка, която от години живее в британската столица, работи в международния туризъм и превръща срещата с Лондон и прочутия английски следобеден чай в незабравимо преживяване.

В разговора си за Радио Стара Загора тя разкрива любопитни подробности за една традиция, която е много повече от чаша чай. Историята на следобедния чай започва през XIX век, а ритуалът включва малки сандвичи – задължително и с краставица, сконове със сметана и ягодово сладко, както и изкушаващи миниатюрни сладки. Но според Александра най-важното всъщност не е какво има на подноса.

„Най-интерецното в следобедния чай не е чаят, а времето, което подаряваш на човека срещу теб“, казва тя. „Телефонът остава в чантата, работата – извън разговора, а за около час и половина светът спира.“ – такова е на-краткото описание на Александра за есенцията на този 200-годишен ритуал.

А знаете ли как се разбърква чаят по британски? И наистина ли малкият пръст трябва да се повдига? Александра разказва и за неписаните правила на етикета, включително за вечния спор около сконовете: първо сметаната или първо ягодовото сладко? А какво какво е било отношението към темата на кралица Елизабет II? Оказва се, че шоколадовата бисквитена торта й е била толкова любима, че парчето, останало от следобедния чай, пътувало с нея.

Но разговорът не остава само край чаената маса. Александра поглежда към Лондон и като турист, и като човек, който го е опознал отвътре. За нея това е град, който „не ти постила червения килим“ и „не го интересува кой си бил и откъде идваш“, а те кара да разбереш докъде можеш да стигнеш.

В своята интернет и Фейсбук страница „Лондон с Александра“ тя разказва много истории и разкрива своята версия на чудесата и потайностите на този винаги буден град.

Освен за Big Ben, Tower Bridge и Buckingham Palace - символите, които всеки посетител иска да види, Александра съветва да си оставим време за Borough Market, Camden Town, лондонското Сити и за малките детайли, които се забелязват само ако човек „гледа и нагоре“.

А накрая тя препоръчва на всеки турист да си тръгне с един знаков сувенир – мечето Падингтън. Защото неговата история е и история за самия Лондон: за някого, който идва отдалеч, търси своето място и намира хора, които го приемат.

„Лондон винаги ще ви показва и ще ви отваря нови и нови врати“, казва Александра.

А нейното пожелание към тези, които още не са били там, е: „Не просто да дойдат, за да го видят, а да го преживеят.“

Чуйте целия разговор в рубриката „Британско Български Истории“ – с любопитни тайни от английския следобеден чай, истории от Лондон и един различен поглед към град, който никога не спира да изненадва.