Дискусия припомни Георги Илиев, един от първите български фантасти

Писатели и литературни изследователи се събраха около наследството на автора 145 години след рождението му.

Заместник-кметът на Община Стара Загора Павлина Делчева, с ресор „Общинска собственост, здравеопазване и социални дейности", беше сред гостите на дискусията „Георги Илиев и българската фантастика: 145 г. по-късно". Тя сподели, че се е запознала с творчеството му преди около десет години и оттогава събира негови книги и всичко, свързано с него. „За жалост трудно се намират екземпляри от неговите произведения. А са наистина много, много интересни", каза Делчева. Няколко книги от личната ѝ библиотека бяха част от срещата.

Модератор беше Мария Донева, автор, преводач и драматург на Драматичен театър „Гео Милев". В разговора участваха литературният изследовател и главен уредник на Музей „Литературна Стара Загора" Иван Матев, писателят и учител по литература Евгени Черепов и писателят и създател на настолни игри Никола Райков.

Донева насочи разговора към способността на фантастиката да поглежда отвъд настоящето. „Писателят-фантаст е пророк на тревожния разум", каза тя. По думите ѝ фантастите разпознават процеси и тенденции в обществото и проследяват докъде могат да доведат. Тя подчерта, че е важно да познаваме първите автори, „за да си получим наследството".

Иван Матев разказа за житейския път на Илиев, който е живял в Османската империя, България и Германия и е владеел множество езици. Немския е изучил сам, а френски и английски е научил чрез немски източници. Следвал е в Мюнхенската политехника и е работил като инженер, а интересите му са стигали от техническите науки до философията, историята и световната литература. Матев определи Илиев като писател, останал силно свързан със Стара Загора.

Значителна част от архива му се пази в Музей „Литературна Стара Загора": книги от Германия с негови бележки на български и немски, документи, снимки, ръкописи и сертификати от обучението му в Мюнхен. В музейния фонд има и части от произведения, неизвестни на широката публика, сред които ръкопис от романа „Йерусалим".

Участниците говориха още за мястото на фантастиката в литературата, за антиутопията и дистопията и за езика на Илиев, който се отличава със стилистика, архаизми и характерна лексика. Той беше определен и като „словотворец".

Дискусията е свързана и с подготовката на кандидатурата на Стара Загора за Европейска столица на културата 2032, в която литературното наследство на града има важно място.