По стъпките на тракийските мъченици

На границата на Лятото и Есента, през 1913 година, хиляди българи са прогонени от Одринска и Западна (Беломорска) Тракия. Според официалните данни на Карнегиевата международна анкета около 60 000 са убитите по време на гоненията. Близо 200 000 са принудените да напуснат родните си места и потърсят убежище като бежанци.

На четвърти октомври 1913 година, оцелелите по време на изтощителното пътуване прокудени тракийци от Одринска и Беломорска Тракия, водени от войводите Димитър Маджаров и Руси Славов, влизат в пределите на България. 

От две десетилетия внукът на народния учител, възрожденски будител и просветител Димитър Карев, бежанец от село Балъкьой в Западна Тракия, проф. Атанас Щерев финансово подпомага Национален поход "По стъпките на тракийските мъченици". За поредна година потомци на бежанци и представители на тракийски дружества от София, Варна, Пловдив, Бургас, Стара Загора, Хасково, Кърджали, Казанлък, Карнобат и селата Ракитница и Книжовник минаха по места оставили кървави следи в земята и отворили рани незараснали във времето.

Първата спирка е село Балъкьой, място приютило се в северната част на Родопската котловина. Преди Освободителната война /1877-1878/ е наброявало 430 къщи. След руските войски са тръгнали 300 семейство, настанили се в Старозагорско, Новозагорско и село Долно Ботево. Днес от българските къщи не е останало почти нищо. С всяка изминала година в календара  плевелите превземат нови територии и покриват каменните руини със забрава. В това село допреди няколко години стояха част от зидовете на къщата на една от най-уважаваните и стари фамилии Каревата. Днес от тях няма и помен, само издънки от смокинята в двора, разположен в съседство на църквата "Света Богородица". Храмът е осветен през 1806 година. Днес православната обител построена с даренията и труда на българи се стопанисва от гръцката държава. Под покрива й проф. Атанас Щерев не забравя да припомни: 

От Дедеагач, днешен Александруполис, походът на потомците преминава през родното място на Капитан Петко Войвода - село Доганхисар. В книгата си "Българските християнски селища в Западна Тракия Димитър Шалапатов припомня, че "от 1861 година той се превърнал в най-обичания защитник на поробеното население. Дружината му в Ахъчелебийско /Смолянско/ наброявала 76 души. Авторитетът му, заради хайдушката и революционна дейност, така респектирал, че до края на земните му дни хората го приемали с радост и възпявали в песни."

По пътя за Армаганската долина, място попило сълзите, кръвта и костите на над 800 деца, жени и старци, попитах проф. Щерев, какво е усещането, да вървиш в мирно време, по кървавите следи на тракийци.  

Нападението от башибозука в долината било заради жълтиците и накитите на жените, които изплашените до смърт хора носели заедно със събраната покъщнина. Дошли до утолят жаждата си на чешмата, един след друг падали покосени, от куршум или сабя...

Армаганската долина, като трагедия на тракийските българи, е увековечена от Любомир Милетич в книгата му "Разорението на тракийските българи през 1913 година. В нея подробно, въз основа на свидетелски показания е разказана трагедията за масовото изтребление, жестокостите и насилственото прогонване на българското население от Източна Тракия и Източните Родопи от страна на османската армия и башибозук по време на Междусъюзническата война.

"Безумната политика на цар Фердинанд през 1913 година, за обявяване на война на съюзниците след Балканската война довежда до разорението на всички българи живеещи доскоро в Османската империя, до гибелта на хиляди от тях, опозоряването на млади момичета и жени, отвличането на други и след нечовешки гаври и мъчения, до зверското им избиване. Всичко това извършено от редовна турска армия и башибозук. Село Пишманкьой е едно от тях, но за разлика от другите български беломорски села, в които макар и трудно, след време хората се завърнали и започнали отново да градят живота си, то в това село животът замрял завинаги в онези трагични септемврийски дни на 1913 година", пише в книгата си Димитър Шалапатов.

И през това опустяло днес селище, запомнило нерадостната орис на тракийци, минаха потомци на тракийските бежанци и участници в похода. На мемориалния комплекс Илиева нива поднесоха цветя и венци с втъкани клончета зеленика и пърнар. На това място, превърнало се в Голгота за над 200 деца на тракийски бежанци през 1913 година,  Яни Янев - председател на ТД "Димитър Маджаров" - Кърджали припомни:

Тази година, по време на Националния тракийски младежки събор на Илиева нива, Съюзът на Тракийските дружества и Тракийският научен институт информираха, че са внесли в Светия синод на българската православна църква предложение избитите деца на тракийски бежанци в местността Илиева нива да бъдат канонизирани за светци-мъченици.

Всяко бежански семейство пази в родовата памет своя история за онези дни. Всяка от тях заслужава да бъде чута и разказана. Факт е, че именно тракийските българи пишат най-изстраданите страници на бежанската трагедия и етническото прочистване в началото на изминалия XX век. Историята за бащата на Катя Сарийска от пловдивското дружество "Войвода Руси Славов" е достойна за филм. Тя е една от многото чути и записани по време на похода:

"Не забравяйте, но не отмъщавайте." Думи девиз, призив на тракийци. Думи памет и...прошка, а тя е акт на богобоязливост и смирение. Паметта има способността да забравя, но не и да изтрива нетленното, а когато то е написано с кръв и разказано с емоция давеща гласа в плач, не може да се погуби за поколенията, това записах в бележника си по време на похода предлагайки и на други да споделят впечатленията си. Между тях бяха и Антония Иванова и Стефка Славова представители от Тракийското дружество в Карнобат. Под тяхно попечителство бе и Ивайло Чобанов, най-малкият участник в похода - поклонение "По стъпките на тракийските мъченици". 

През настоящата седмица в София се откри гостуващата изложба "Памет за Тракия - История и Традиции". Събитието е съвместен и дълго подготвян проект на Тракийско дружество "Войвода Руси Славов" с председател Нонка Матова и сектор "Музей" при Министерството на вътрешните работи. Експозицията с лични вещи на тракийски бежанци, етнографски артефакти, църковна утвар, хладно и огнестрелно оръжие, ордени, печати, архивни снимки от края на XIX и началото на XX век, карти, книги и оригинални финансови документи от периода се организира по повод 130 години от учредяването на пловдивското Тракийско дружество и 70 години от членството на страната ни в ЮНЕСКО. Пепа Видаркинска - началник на сектор "Музей" към Дирекция "Информация и архив" към МВР представя изложбата: