Ниска изкупна цена и липса на пазар оставят тонове родни плодове неприбрани

Стара българска поговорка твърди, че многото хубаво не е на хубаво.

В такава ситуация тази година попаднаха родните производители на праскови и сливи. След три поредни години, в които природата не даде ръка, през 2026-та година реколтата бе изключително добра, но голяма част от нея остана неприбрана. 

Семейство Котови (Николай Котов и неговият син Валентин Котов), са сред най-известните фамилни производители на праскови в Сливенския регион. В района на квартал Речица Николай и фамилията му отглеждат около 150 декара овощни градини.

" Дърветата тази година бяха отрупани с цвят, родиха плод, но реализацията беше много трудна, нямаше пазар, изкупните цени бяха ниски.

Започнахме от 37 евроцента за килограм, цената падна на 25, това е под себестойност. Специално за нашето стопанство за да излезе сметката на нула и с малко печалба цената на килограм трябва да е 50 евроцента", обясни Котов.

По тази причина около 30 процента от продукцията на овощаря тази година е останала неприбрана.

"Окапа, нямаше реален пазар. Ний беряхме през ден, през два, преработвателните пред предприятия купуваха през ден, през два, с намалели капацитети работеха", разказа производителят

По думите му, за пренасищането на пазара, роля са изиграли и вносните плодове, основно от Турция и от Гърция.

И ако за турските праскови и сливи е ясно, че са по евтини и заради това, че държавата не е в Евросъюза и не е задължена да покрива изисквания и директиви, защо при гръцките овощари сметката излиза, а при колегите им от България - не? 

Според Котов, причините за това са комплексни - първо са субсидиите, после и цените на консумативити - торове и препарати за растителна защита. Торът, който използва Котов у нас е на цена от 1050 евро на килограм, докато в Гърция цената му е 650 евро 

"Ще кажат - ами купи го от Гърция, ами не мога да го купя оттам, защото има и транспортни разходи, а колегите в Гърция си го купуват от техните дистрибутори, складове  и магазини на такава цена. Има и друго - двама албанци в Гърция сядат на платформата на трактора и  на ден те берат 3 тона праскови. В края на деня отиват при шефа с бележката и той им плаща 30 евра, хайде, нека са 40. При нас за да се набере същото количество трябват петима работници".

Причината не е в липсата на механизация - според Котов, хората не са мотивирани да работят, защото е много по-лесно да разчитат на помощи.

По думите на производителя, и тази година работната ръка по овощните градини у нас е била кът. Вероятно следващата година Николай ще пробва да прибере реколтата си с работна ръка от трети страни. Има вече негови колеги които го правят, а ако опитът не е успешен, ще свие площта на градините си, за да се справят със собствени средства. 

Ако овощарят свие площта на плодните си градини, причината няма да е само в липсата на работна ръка.

А и в нарастващите разходи за производство. Грубо, овощарят пресмята, че за да подготви декар от градината си за новата реколта, само докато дръвчетата разцъфнат му трябват поне 200-300 евро. Оттам нататък разходите продължават - поливане, работна ръка...

Овощарят е сред тези, които вече са получили парите за провалената реколта от 2025 -та година. Субсидията за тази година обаче се бави.   

Повече чуйте в репортажа