Шест училища от Старозагорско участват в инициативата "Писмо пътува из България"

Близо 400 училища от всичките области на България се включиха в инициативата „Писмо пътува из България“, посветена на Световния ден на пощата, който отбелязваме на 9 октомври. Сред участниците са и шест училища от област Стара Загора. Идеята е на Калиакра Лазарова, учител по български език и литература в 12. ОУ "Васил Левски" в Перник, която си поставя за цел да върне у децата радостта от ръкописното писмо и вълнението от очакването на отговор.

Инициативата тръгва от личен спомен на Лазарова за времето, когато като дете изпращала картички от морето на баба си. Днес, в епохата на социалните мрежи и мигновените съобщения, дъщеря ѝ трудно би могла да преживее същото вълнение.

"Да напишеш писмо, да залепиш плика, да сложиш марка и да очакваш със вълнение отговор – това е една позабравена практика, която ми се струва много ценна. Исках да я припомня на възрастните и да запозная децата с нея", разказва Калиакра Лазарова в интервю за Радио Стара Загора.

Интересът към идеята надхвърля очакванията на организатора. Още 90 минути след публикуването на поканата пристига първата заявка за участие, а впоследствие желаещите стават стотици. В инициативата се включват около 10 хиляди ученици от големи градове и малки населени места в страната. Интерес проявяват и български училища в чужбина, включително от Испания, Италия и Германия. За тях организаторът предвижда възможност за включване в следващото издание.

Правилата са прости: всеки клас подготвя общо ръкописно писмо до друг клас в различно населено място, като същевременно получава писмо от трети. Децата могат да добавят рисунки и картички, да разкажат за своето училище и родния си край, да споделят мечтите си и да зададат въпроси на своите връстници.

Замисълът е писмата да бъдат изпратени заедно на 9 октомври, а няколко дни по-късно да пристигнат при своите получатели, носейки радостта от истинското писмо.

За Калиакра Лазарова инициативата има и по-широко послание за общуването, свързаността и откриването на хора отвъд границите на собственото населено място. Тя вижда в нея и символична връзка с патрона на училището, в което самата тя е учила от първи до седми клас, а днес преподава Васил Левски.

„Често разказвам на учениците си как Левски е обикалял България, за да създава комитети и да обединява народа. И всъщност се получи точно такова обединение, макар и с друга идея – не за национална свобода, а за общуване между децата“, споделя учителката.

Първоначално учениците се притеснявали как да започнат писмата си. Съветът на тяхната учителка бил да не търсят високопарни думи, а да бъдат искрени и да разкажат за себе си. Именно автентичността, смята тя, прави посланието истинско.

Инициативата провокира и любопитството на по-малките ученици към самия път на писмото. Сред въпросите им са къде се поставя марката, как пощальоните разпознават адресатите и дали пощенските гълъби все още имат роля в доставянето на съобщения. Така размяната на писма се превръща и във възможност децата да научат повече за работата на Български пощи и за традициите в писменото общуване.

Според Калиакра Лазарова едно ръкописно писмо може да научи младите хора не само да изразяват по-добре мислите и чувствата си, но и да откриват повече за себе си. За разлика от бързо набрания текст на компютъра, писането на ръка дава време за размисъл и за игра с езика.

А кога едно писмо се превръща от лист хартия в спомен? "Когато мине през емоцията", отговаря учителката.

Нейният призив е прост, а именно всеки да опита да напише писмо или да изпрати картичка на близък човек, дори ако двамата разговарят по телефона всеки ден. Защото понякога няколко думи, написани на ръка и изпратени в плик, могат да кажат много повече от едно съобщение на екрана.