115 години от рождението на Петър Василев

С ретроспективна изложба Народният театър „Иван Вазов“ припомня моменти от живота и творческия път на актьора Петър Василев. Събитието е посветено на 115-годишнината от рождението му. Експозицията ще бъде представена от Михаил Петров, на 19 октомври от 17:30, на Първи балкон като знак на почит към покойния артист отдал 75 години от достолепния си живот на сцената, от които шест десетилетия на Народния театър. Слово за живота на актьора ще произнесе Анелия Янева - Кулекова.

Чрез архивни фотографии, запечатали както емблематични сценични превъплъщения, така и лични моменти от живота му, експозицията представя Петър Василев отвъд познатите театрални образи. Тя е своеобразен разказ за актьора, за човека зад ролите и за неговата дългогодишна отдаденост на сценичното изкуство.

"Роден на 9 октомври 1911 година на път за Стара Загора и записан в регистрационните книжа на село Сладък кладенец, Старозагорско. Малкият Петър е изключително любознателен. Тръгва на училище година, преди да навърши определената възраст. Като юноша участва в ученически утра и вечеринки където декламира стихове. Играе в любителската трупа на Дружество "Железник". От 1932 година е член на Драматическата студия при Българската въздържателна федерация с ръководител Адриана Будевска. След заминаването на Будевска за Аржентина студията продължава дейността си под ръководството на именитата актриса Роза Попова. Силно впечатлена от таланта на Петър Василев тя го изпраща с писмо при председателя на артистите Стефан Киров, с настояване да бъде приет в професионална трупа", разказва дъщеря му Румяна Василева.

Петър Василев извървява над 300 километра, за да стигне до гастролиращия в Лъджене /днешен Велинград/ Пловдивски общински театър с мечтата да бъде приет в състава. Пристига, но се оказва че местата в трупата са попълнени. Добролюбивият "Стефан Киров му осигурява пропуск за представлението  "Хамлет" с участието на Никола Икономов, кани го да се нахрани в стола на артистите и плаща билета му за влака до София, с писмо до Съюза на артистите и молба да направят всичко възможно да постъпи в някоя трупа." След известно време Петър Василев заминава за Варна, където актьорът Стоян Бъчваров го назначава в трупата на морската столица. Петте сезона във Варненския театър са истинска академия за младия артист. На сцената си партнира със Стоян Бъчваров, Кръстьо Сарафов, Георги Стаматов, Юрий Яковлев. Творческият му път минава през сцените на Пловдивския и Русенския театър. През 1944 година по препоръка на Стоян Бъчваров става част от трупата на Народния театър, с назначение от директора Трифон Кунев.

Дебютът му е в ролята на Немеца от "Часовникар и кокошка" на Иван Кочерга, постановка на Стефан Сърчаджиев. В продължение на десетилетия изгражда галерия от над 300 образи от българската и световната драматургия в театъра, киното, радиото и телевизията, сред които Исак от "Иванко", Ален в "Училище за жени" на Молиер, Малволио в „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Абдила от "Трета патетична" на Николай Погодин, Гаврило Тръбача в "Егор Буличов" от Максим Горки, Мравката и Мавроди в "Хъшове" от Иван Вазов, Цървенака в "Снаха" на Георги Караславов, Златил и Васил Ваклин в „Боряна“ от Йордан Йовков и Лука Лукич в „Ревизор“ от Николай Гогол...

Две години след кончината му, на 6 август 2009 година, издателство "Сиела" представи книга-албум "Със сърце и душа", придружена от DVD диск. В нея са спомените на бележития актьор за неговите приятели и ярки представители на българския духовен живот през XX век като Симеон Радев, акад. Михаил Арнаудов, акад. Иван Дуйчев, акад. Николай Лилиев и знаменитите артисти на Народния театър. Петър Василев отдаде живота си на театъра и запази любознателност и духовна енергия до последните си земни дни.

Изложбата се организира по идея на дъщеря му Румяна Василева. Тя е израз на признателност към творческото наследство на един от доайените на националния ни театър, както и към поколенията артисти, изградили историята на първата ни сцена.