Първан Симеонов: Кампания почти няма, очаква се ниска активност

Президентските избори ще бъдат сблъсък между две основни визии за мястото на България в света, а противопоставянето по оста Изток–Запад ще определя политическия дневен ред. Това коментира в предаването „Час пик“ на Радио Стара Загора социологът от агенция „МЯРА“ Първан Симеонов.

Според него водещите теми в настоящата кампания са свързани с международното позициониране на страната и отношението към войната в Украйна. От едната страна стои по-прагматичният подход, който поставя акцент върху прекратяването на конфликтите и необходимостта от преговори, а от другата – ценностно ориентираната позиция, настояваща за по-категорично противопоставяне на руската политика.

„Президентът поставя България на картата на света“, подчерта Симеонов, като отбеляза, че въпреки ограничените си конституционни правомощия държавният глава има съществена символна и политическа роля.

По думите му именно тези две визии могат да се срещнат на евентуален балотаж, като още преди него ще определят характера на кампанията. 

Социологът определи настоящата президентска кампания като асиметрична, тъй като действащият президент е поставен в двойната роля на държавен глава и кандидат за нов мандат.

Според Симеонов кампанията до голяма степен наподобява продължение на парламентарните избори от 19 април, а дневният ѝ ред се определя повече от външни събития и символни конфликти, отколкото от самостоятелни политически послания.

Като примери той посочи обществените спорове около историческата памет, събитията в Черноморския регион и възобновяването на вече обсъждани политически теми.

„Цялата тази история ме кара понякога да си мисля, че кампания няма“, коментира социологът.

Според него в последните дни преди вота може да се очаква допълнително изостряне на политическия тон. Колкото по-отчетливо се оформят двата основни полюса, толкова по-остро става противопоставянето между тях. 

Социологът изрази резерви относно възможността за висока избирателна активност на предстоящия вот.

Позовавайки се на публично оповестяваните данни на различни агенции, включително „МЯРА“, той посочи, че засега не се наблюдава особена мобилизация сред избирателите.

„Аз не очаквам като цяло някакво много високо гласуване“, заяви Симеонов.

Той припомни, че на последните парламентарни избори са гласували над 3,4 милиона души, докато при президентския вот допуска участието да бъде с над един милион души по-ниско. Социологът уточни, че това е негова предварителна оценка, а не окончателна прогноза.

Според него традиционно по-възрастните избиратели са по-дисциплинирани в участието си в избори, докато сред младите по-ниската активност често е по-осезаема.

Различават се и мотивите за гласуване. При по-възрастните избиратели по-често присъстват носталгията и недоволството от социално-битовите проблеми, докато младите са по-склонни да търсят нови политически лица и алтернативи.

Според Първан Симеонов президентските избори ще очертаят и промяната в политическата география на България.

Ако доскоро основното противопоставяне е преминавало по оста статукво–промяна, сега все по-ясно се оформя разделение, свързано с геополитическата ориентация на страната и отношението към Русия и Запада.

Социологът отбеляза, че политически сили и обществени групи, които доскоро са били от една страна на противопоставянето срещу Борисов и Пеевски, днес се оказват на различни позиции по ключови международни въпроси.

По думите му войната в Украйна допълнително задълбочава тези различия, а дебатът за възможните преговори и продължаването на съпротивата срещу руската агресия намира отражение и във вътрешнополитическите нагласи.

Симеонов подчерта, че българското общество има специфично историческо, културно и религиозно отношение към Русия, което се различава от нагласите в страни като Полша, Румъния и балтийските държави.

Президентският вот има значение и като своеобразен тест за доверието към действащата власт, смята социологът.

Той обясни, че особено при балотаж част от избирателите могат да гласуват не толкова в подкрепа на единия кандидат, колкото срещу кандидата, свързван с управляващите.

Въпреки сериозните социални неравенства, бедността и демографските проблеми в страната, според Симеонов настоящият президентски дебат е насочен предимно към ценностни и международни въпроси.

Именно това той определя като положителен елемент на кампанията, защото поставя в центъра теми, които са пряко свързани с представителната функция на държавния глава.

„Политическото се връща в политиката“, обобщи Първан Симеонов.

Според него независимо от крайния резултат президентските избори ще дадат важен отговор за тежестта на двете основни геополитически и ценностни визии в българското общество.