За поне 10% увеличение на заплатите настояват от КНСБ

КНСБ подкрепя част от предвидените приходни мерки в проекта на държавния бюджет за 2027 г., но настоява за по-висок ръст на възнагражденията в публичния сектор. Това заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров в Стара Загора, където се проведе регионален съвет с представители на синдикалните организации в областта. Димитров допълни, че КНСБ разполага с бюджетния план, представен на 15 октомври в Брюксел.

Става въпрос за допълнителни приходи в размер на около 2 млрд. евро, които според представения план трябва да бъдат осигурени основно чрез мерки, насочени към банковия и застрахователния сектор, дружествата за бързи кредити, мобилните оператори и обменните бюра, като напр. облагането на свръхпечалбите:

„Регламент на ЕС от 2022 г. дава право на държавите членки да обложат с еднократен данък  свръхпечалба, всичко което е над 20% нормална печалба, т.е. да се приспадне това и горницата  да бъде обложена еднократно с 33%. Това ще осигури огромната част от допълнителните приходи – към 800 млн. евро, посочи Димитров. Той допълни, че КНСБ подкрепя и другите предложени данъчни промени с изключение на 7%-ното облагане на ваучерите за храна   

Сред положителните елементи в проектобюджета КНСБ отчита и увеличението на минималните осигурителни доходи, обвързано с ръста на минималната работна заплата.

Основното разминаване между синдиката и предложената бюджетна рамка е по отношение на ръста на възнагражденията.

„Цените във всички измерения, които наблюдаваме, вървят към двуцифрена инфлация и двуцифрено намаляване на покупателната способност. По нашите наблюдения инфлацията вече е близо 9%“, заяви Димитров.

Той уточни, че КНСБ следи цените на около 200 стоки и услуги, включително бензин А95, в продължение на 16 месеца. Данните се събират от 600 търговски обекта в 81 общини в страната чрез регионалните експерти на синдиката.

Прогнозата му е, че до края на годината инфлацията може да достигне или да надхвърли 10%.

„Затова искането за поне 10% увеличение на заплатите стои навсякъде – както в бюджетния сектор, така и извън него“, подчерта президентът на КНСБ.

По думите му синдикалните структури водят тежки преговори за увеличение на възнагражденията в редица държавни предприятия, включително в енергетиката и транспорта. В момента продължават и разговорите за повишение на заплатите в дружествата от енергийния сектор.

Според Пламен Димитров исканото увеличение е напълно възможно и финансово обосновано, а за целта са необходими около 250 млн. евро, изчисляват от синдиката.

„При бюджет с разходна част около 60 млрд. евро трудно можем да приемем, че не могат да бъдат намерени 250 млн. евро, така че заплатите да компенсират инфлацията, вместо хората да продължават да обедняват. Освен приходните мерки, предлагани от МФ, смятаме, че има и допълнителни резерви при облагането на хазарта“, коментира президентът на КНСБ.

Друг основен акцент в изказването на Пламен Димитров беше цената на електроенергията и отражението ѝ върху българската икономика. 

Според него високите цени имат положителен ефект за част от енергийния сектор, но за индустрията, бизнеса и небитовите потребители последиците са отрицателни. Той обърна внимание, че редица обществени и икономически дейности – културата, образованието, читалищата и други организации, които не са производители на електроенергия, също са изложени на ценовия натиск на свободния пазар.

Пламен Димитров съобщи, че пет организации – КНСБ, КТ „Подкрепа“, БСК, АИКБ и КРИБ, са изпратили общо писмо до правителството с искане за спешна среща заради високите цени на електроенергията и необходимостта от по-ефективна подкрепа за българските предприятия.

Основното искане е да бъде преразгледан механизмът за подпомагане на небитовите потребители, така че компенсациите да достигат своевременно до бизнеса.

„Представителите на организациите настояваме за спешна среща с премиера още тази седмица“, заяви Димитров. По думите му вече има първоначална положителна реакция от страна на министър-председателя и се очаква срещата да се проведе до края на седмицата с участието на представители на бизнеса и двата синдиката.

В заключение Пламен Димитров коментира и необходимостта България да защити националните си енергийни мощности в рамките на европейската енергийна политика.

Той припомни, че синдикатът отдавна настоява за активна позиция на страната по отношение на европейските механизми за въглеродни емисии и схемата за търговия с емисии. Сред основните искания са: България да заеме активна позиция в преговорите за съществена промяна на европейската схема за търговия с емисии, включително на механизма за ценообразуване на квотите. Да бъдат създадени специални механизми и предвидени дерогации за въглищните мощности. Да бъде защитено правото на страната да използва собствените си енергийни ресурси. Да бъдат проведени дипломатически консултации с други държави членки с цел сформиране на обща позиция в защита на националната енергийна сигурност.