Вълчев: Законопроектът за българския език трябва да се прецизира

Не всички текстове в Законопроекта за българския език получават подкрепата ни, но има необходимост от специален закон, който да регламентира държавната политика за опазване и развитие на българския език. Това заяви Красимир Вълчев, бивш министър на образованието от ГЕРБ в интервю за Радио Стара Загора по повод приемането на законопроекта на първо четене в Народното събрание.

По думите му преди второто четене трябва да бъдат преразгледани текстовете за транслитерацията и употребата на чужди езици в публичното пространство. Вълчев даде пример с наименованията на институциите, които задължително трябва да бъдат изписани на български, но според него е необходимо да се намери по-разбираем начин за представянето им и на чужд език.

Той подчерта и необходимостта от създаване на съвет за българския език и ясно разписване на функциите на институциите, ангажирани с езиковата политика, сред които Институтът за български език към БАН.

Красимир Вълчев посочи като важна задача и съхраняването на българския език сред сънародниците ни зад граница. По данни, които той цитира, в над 300 български неделни училища в 53 държави на шест континента се обучават повече от 40 хиляди деца. Увеличено е и финансирането на лекторатите по български език в чуждестранни университети.

"Не приемайте този принципно одобрен законопроект като краен текст", призова Вълчев. Той уточни, че между първо и второ четене трябва да бъдат взети предвид становищата на Института за български език, БАН и университетите с филологически факултети.

Според него основното предизвикателство е да се намери баланс между съхраняването на българския език и необходимостта от разбираема комуникация в условията на все по-глобализираща се информационна и културна среда.

„Има обществени отношения, свързани с писмеността и правописа, които трябва да бъдат уредени в специален закон“, обобщи Красимир Вълчев.