Марин Генуров: България рискува да остане без родни зеленчуци през зимата

Поскъпването на енергоносителите поставя под сериозен натиск българските оранжерийни производители и може да доведе до отказ от зимно производство. Това предупреди за предаването „Час пик“ на Радио Стара Загора Марин Генуров, председател на Българската асоциация на производителите на оранжерийна продукция (БАПОП).

По думите му увеличението на цената на природния газ се отразява пряко върху финансовата устойчивост на стопанствата, които се нуждаят от значителни средства, за да поддържат производството през студените месеци.

Генуров уточни, че обявеното увеличение на регулираната цена на природния газ с 32% не се прилага пряко за оранжерийните производители, тъй като те договарят доставките си на свободния пазар. Към края на октомври цената за тях е достигала около 82 евро за мегаватчас.

„Колкото отиваме към по-късите дни и по-студените месеци, толкова възвръщаемостта е по-малка“, обясни той.

Според председателя на асоциацията производителите не могат да прехвърлят изцяло увеличените разходи върху крайната цена на зеленчуците, тъй като трябва да се съобразяват с пазарната конкуренция. Това ги принуждава да поемат част от поскъпването за собствена сметка.

В резултат част от стопанствата вероятно ще приключат по-рано настоящите си култури, въпреки че растенията имат потенциал да дават продукция до декември. Други може изобщо да се откажат от зимното производство и да го отложат за по-топлите месеци на следващата година. 

Според Генуров евентуалното ограничаване на родното производство няма да доведе до празни щандове в магазините, но ще увеличи зависимостта от внос.

Сред основните доставчици на зеленчуци за българския пазар той посочи Турция, Гърция, Испания, Мароко и Албания.

Председателят на БАПОП обърна внимание и на значителната разлика между цените, на които производителите продават продукцията си, и тези в търговската мрежа.

По негови наблюдения надценките по веригата могат да достигнат 100–150%. Докато търговците имат възможност да включват повишените си разходи в крайната цена, производителите невинаги могат да направят това, без да загубят конкурентоспособност.

Генуров постави и въпроса за неравнопоставеността между българските производители и конкурентите им от държави извън Европейския съюз. Според него родните стопанства са задължени да спазват строги европейски изисквания за растителна защита, производство и условия на труд, които увеличават разходите им. 

Ограничаването на зимното производство ще има последици не само за количествата български зеленчуци на пазара, но и за заетостта в сектора.

Генуров подчерта, че съвременното оранжерийно производство е високотехнологична дейност, която изисква квалифицирани работници. Ако стопанствата прекъснат работа през зимата, част от служителите ще потърсят постоянна заетост другаде, включително в чужбина.

Възстановяването на екипите впоследствие може да се окаже сериозно предизвикателство.

Той уточни, че пропускането на един производствен цикъл не означава непременно окончателно затваряне на стопанството, но води до прекъсване на целогодишното производство и липса на българска продукция през зимата. 

От асоциацията настояват природният газ да бъде включен сред енергоносителите, за които се предоставя помощ за възстановяване на част от разходите за горива.

По думите на Генуров в действащия механизъм за възстановяване на част от акциза се признава единствено газьолът, докато природният газ остава извън обхвата му.

Браншовата организация вече е отправила предложение за промяна, но все още не е получила отговор или становище.

Допълнителен проблем съществува за високотехнологичните оранжерии, които използват хидропонно производство – отглеждане на растения без почва.

Според Генуров част от тези стопанства остават извън определени схеми за подпомагане, включително помощи de minimis, заради условията за допустимост. Асоциацията работи за намиране на решение и на този проблем. 

Освен краткосрочни компенсации секторът търси и дългосрочни решения за намаляване на зависимостта от скъпите енергоносители.

Марин Генуров съобщи, че БАПОП работи съвместно с Посолството на Нидерландия в България за възможностите за внедряване на геотермално отопление в оранжериите.

На 24 ноември в София е планирана специализирана конференция с участието на представители на ресорните министерства и браншовата организация. На нея ще бъдат обсъдени нормативните изисквания, разрешителните режими и възможностите за финансиране на подобни проекти.

Генуров обаче подчерта, че дългосрочните инвестиции не решават непосредствения проблем с високите цени на отоплението.

По негови данни през същия период на миналата година природният газ е струвал между 31 и 40 евро за мегаватчас, докато към края на октомври тази година цената е достигнала 82 евро.

Поскъпването на газа оказва влияние и върху производството на торове, особено на азотните, тъй като природният газ е основна суровина за производството на амоняк. Генуров посочи, че доставчиците все още не обявяват окончателни цени за новия сезон, а земеделските производители изчакват развитието на пазара. 

В края на разговора председателят на БАПОП представи данни, които според него показват мащаба на зависимостта на страната от вносни зеленчуци.

По думите му годишното производство на оранжерийни домати в България е между 46 и 50 хиляди тона, докато вносът достига около 100 хиляди тона годишно. От тях приблизително 60 хиляди тона идват от Турция.

Генуров призна, че страната не може да задоволи вътрешното си потребление без внос, но предупреди, че при липса на навременна подкрепа съотношението може да се влоши още повече.

На финалния въпрос кое ще струва по-скъпо – подкрепата за българските производители днес или загубата на производството им утре, той отговори категорично:

„Естествено, че трябва според нас да се подкрепят днес родните производители.“

Според Марин Генуров без последователна държавна политика България рискува да загуби още от производствения си потенциал, а родните зеленчуци да отстъпят допълнително място на вносната продукция.

Цялото интервю с Марин Генуров можете да чуете в звуковия файл.