Сдружение предлага запазване и нов живот за земите на "Мини Марица-изток"

Бивши и настоящи работници и служители на комплекса "Марица Изток", научни работници и земеделски производители представиха в Стара Загора свои идеи за рекултивация на земите на "Мини Марица-изток" и ефективното им използване за земеделие и дори модерна промишленост. Те са обединени в новосформираното през септември сдружение "Да запазим земите на комплекса "Марица Изток" и се борят за запазване на комплекса „Марица-изток“ и работните места в него.

„В момента предвиждат ТЕЦ да работи на дървен чипс, а мините за фотоволтаици. Товя няма как и няма да стане“, заяви председателят на СНЦ "Да запазим земите на комплекса "Марица Изток" инж. Тенчо Кайряков.

Той добави, че целта е да се опазят земите на комплекса от разхищения и недалновидни решения.

„В момента голяма част от земите, които подлежат на рекултивация са предложени в Брюксел  за фотоволтаици. Ние сме за рекултивация на земята и затваряне на цикъла, тоест възстановяваме биологичния състав на земята, сеем и произвеждаме“, каза инж. Тенчо Кайряков.

Основното послание и цел на организацията е рекултивацията да не се свежда единствено до техническо възстановяване на терените, а да създава възможности за ново производство, земеделие и работни места.

Инж. Кайряков допълни, че трябва да се помисли и за намаляване на администрацията в комплекса. В момента по думите му има четири борда на директорите. "Отделно от 6 хил. работници в мините хиляда са в администрацията", каза инж. Кайраков и допълни, че по негови изчисления в момента за заплати в държавното дружество годишно са необходими 20,4 млн. евро, което при сегашните цени на въглищата означава, че е нужен добив от близо 24 млн. тона годишно. В плановете обаче е заложено не повече от 16 млн. тона.

От сдружението настояват да се използват научни разработки на български учени и натрупаният с десетилетия опит на специалистите от минния комплекс. Според Кайряков твърденията, че в „Мини Марица-изток“ не е извършвана рекултивация, не отговарят на историческите факти. Той припомни, че дейностите по възстановяване на нарушените терени започват още през 1965 година.

Сред конкретните идеи на сдружението е изграждането на оранжерии на територията на комплекса. Предвижда се възстановените терени да бъдат използвани за устойчиво земеделие, овощарство, технически култури и трайни насаждения. Визията включва още създаването на зелени пояси, рекреационни зони и водоеми, които да подобрят микроклимата и задържането на влагата в района.

По време на представянето бяха показани карти и разработки за възможностите за водоснабдяване и използване на водните ресурси, включително идеи, свързани с река Сазлия и възстановяването на нарушени хидроложки системи и дори изграждане на бъдещ водоем при подходяща рекултивация на рудниците.

Отделен акцент беше поставен върху възможността за партньорство с инж. Жеко Ганев и разработваните от него технологии. Представена беше идея за изграждане на завод за производство на течен калиев хумат – почвен подобрител, който може да се използва както при рекултивацията на минните терени, така и в земеделието.

Според представената информация технологията предвижда използването на лигнитни въглища от комплекса като суровина. Идеята е по този начин да се оползотворява част от лигнитните въглища, да се осигури заетост и да се произвежда продукт, който да подпомага възстановяването на почвите и развитието на селското стопанство.

Сдружението „Да запазим земите на комплекса „Марица-изток“ е създадено на 24 септември тази година. Негов заместник-председател е Петьо Дичев. Организацията заявява готовност да работи с научни институции, държавни структури, синдикати, местни власти и земеделски производители.