Насилие над животни: защо делата рядко стигат до съд

Повечето сигнали за жестокост към животни във Второ РУ в Стара Загора не стигат до съд, защото често няма труп, свидетели и записи. Делата нерядко приключват със спиране или прекратяване. Пред Радио Стара Загора главен разследващ полицай Емилия Трайкова, началник на сектор „Разследване“, разказа с какви трудности се сблъскват разследващите и как гражданите могат да им помогнат.

През 2024 г. във Второ РУ са образувани шест досъдебни производства за насилие над животни, повечето след сигнали до прокуратурата. През 2025 г. са били две, като едното още се разследва. От началото на 2026 г. са пет, от които четири вече са приключили. Част от делата са спрени, защото извършителят не е установен. Други са прекратени, тъй като не е доказано изискуемото от закона тежко трайно увреждане или смърт, нито пряк умисъл. Сред случаите са кученце, отровено с антифриз в село Богомилово, отровено животно в новия парк и автомобил със събрани котки, където обвинението остава недоказано.

Повечето престъпления се разследват по основните състави, за които е предвидено наказание до три години и глоба. Затова производството често се прекратява с налагане на глоба от 1000 до 5000 лв. по чл. 78а от НК. Според Трайкова и такова наказание има значение, защото извършителят разбира, че деянието му е наказуемо.

Разследването върви по същата методика като при убийство на човек. Правят се оглед на местопроизшествието, изземване на следи, косми и кръв и издирване на очевидци. Според случая се назначават токсико-химични, балистични или ветеринарномедицински експертизи. Те отнемат време, но по-важен за следователя е резултатът, а именно адекватно наказание.

Най-големите трудности са липсата на камери, защото такива деяния рядко се извършват на публични места, и изземването на труп. Той не може да се превозва със служебен автомобил заради риск от заразни болести, затова често се ползват частни коли. Хладилникът в районното служи само за кратко съхранение, например през уикенд. Без труп обаче аутопсия в Тракийския университет не е възможна и престъплението не може да се докаже.

Трайкова призовава хората да бъдат точни при подаване на сигнал: да посочат има ли труп и къде е, а ако могат, да останат при него до идването на полицията. Анонимни сигнали не бива да се подават, а подалият сигнал трябва да остави трите си имена и верен телефон. Ако някой види как автомобил умишлено блъска животно, добре е да запише номера, цвета, марката и модела. Важно е и да са готови да свидетелстват, защото според Трайкова заявителят е основен свидетел и без него разследващите са безсилни да докажат извършеното.

От практиката си Трайкова помни случай от 2019 г., когато две студентки откриват в безлюдно лозе над Тракийския университет вързано куче. То било дехидратирано, изтощено и с кървящи рани от въжето. Момичетата го спасили, организация за защита на животните го излекувала, а по-късно кучето било осиновено в Германия. Извършителят бил привлечен към отговорност и получил административно наказание с глоба по чл. 78а от НК.

Не е достатъчно да повдигнем обвинение. Нужно е да се погрижим и за спасеното животно, за да има достоен живот, казва Трайкова.