На 13 юни 1878 година започва Берлинският конгрес. Месец по-късно той приключва с подписването на Берлинския договор. Който разпокъсва България, ала възрожденската мечта за обединена и свободна държава за всички българи, остава.
Как един македонски харамия се озовава в Стара Загора и зографисва два от храмовете в града, разказваме в поредната
история под Липите. Годината е 1870. Тогава в семейството на семейството на прочутия зограф Христо Макриев се ражда син Апостол. Бащата е част от фамилия Фръчковски, потомствени зографи от Галичник. А едва 14- годишен синът на Христо – Апостол, се захваща със семейния занаят – иконопис, разказва
Райна Антонова, главен уредник отдел "Нова история" в Регионалния исторически музей . Въпреки заниманията с изобразително изкуство, Апостол Христов не забравя събратята си останали под османска власт.
Със Стара Загора името на майстора-зограф от Дебърската школа е свързано със златните му ръце. През 1910 -1911 Апостол Христов започва изографисването на църквата "Свето Въведение Богородично" в града, а година по-късно работи по изписването на купола на храм "Свети Димитър."
Когато избухва Балканската война Апостол Христов става доброволец в Македоно-Одринското опълчение на Българската армия. Служи в нестроевата рота на Първа Дебърска дружина. По време на Първата Световна война, когато родният му край е освободен от българската войска, македонският революционер и прочут зограф става първият околийски началник на градчето Галичник.
Нещастният край на войната и загубата на тези територии карат Апостол Христов да се върне отново в България. И и заедно със сина си да продължи да зографисва черкви.
До сетния си дъх Апостол Христов остава заклет защитник на българските национални интереси в Македония. Благодарение на добрите си контакти с властимащи в столицата, успява да помогне на много македонски бежанци. Прави го и с лични средства. Защото докрай запазва в сърцето си мечтата на възрожденците – един ден, всички които се зоват българи да живеят в единна и свободна държава.