Къде изчезна детето ми, какъв е този тийнейджър?

Преходната възраст между детството и зрелостта е изключително деликатна, а често определяна и като "трудна".  Децата се борят с непознати емоционални състояния и техните прояви, родителите се опитват да защитят авторитета си пред тях. Неразбирателства, конфликти, ярост, гняв, отчуждаване - това са само част от страничните ефекти на тийнейджърството и адаптацията на всички към новия етап от развитието на малкия човек. Но и двете страни в тези сложни взаимоотношения не бива да забравят, че са всъщност от един отбор.

Как тийнейджърите виждат този нов етап от своя живот, мястото си в него, както и това на родителите и какво им се иска да получават като отношение вкъщи - петнадесет годишни старозагорци от ПМГ "Гео Милев" и СУ "Максим Горки" споделиха своите мисли:

Тийнейджърството е период, в който социалната среда е силно формираща, но и провокираща младия човек да тества границите - както личните, така и на своите родители. Ако има изграден пълноценен диалог в семейството още от ранно детство, ако детето е готово да споделя, тогава не би трябвало да има проблем и повод за притеснения, че ще се влияе от неподходяща приятелска среда. Детето е психически по-устойчиво, по-аналитично и критично се отнася към всяка една трудна ситуация, пред която се изправя. Това потвърждава и психологът Минчо Николов:

"Родителите първи трябва да започнем да споделяме и да научим децата как се споделя. Няма как да имаш връзка с детето си, ако задаваш дежурни и излишни въпроси, то има нужда да чуе други, важни в неговия свят въпроси, които го вълнуват. Един тийнейджър очаква това, което очаква и един родител - всички очакваме да бъдем разбрани и да не бъдем осъждани. И ние сме слаби, и децата имат право да бъдат слаби, и това ги прави силни. Подавайте ръка на емоциите и чувствата си и те ще ви заведат към вашето дете!" - уточни за Радио Стара Загора Минчо Николов.

Какви полезни препоръки и насоки за размисъл даде още - чуйте в прикачения звуков файл: