Нови уникални археологически находки от с. Капитан Петко войвода

С изключителен успех се увенчаха усилията на археологическия екип под ръководството на Даниела Агре и Деян Дичев, проучващи през ноември надгробна могила в землището на с. Капитан Петко войвода, община Тополовград. Разкопките са спасителни и се осъществяват с финансовата подкрепа на Министерството на културата и със съдействието на община Тополовград. Проучваната могила се намира в непосредствена близост до могилата, в която в края на август тази година беше открит изключително богат гроб на тракийски владетел живял в периода на късния елинизъм (II-I в.пр.Хр.). Във втората могила е открит непокътнат гроб, представляващ иззидана с тухли двестъпална яма вкопана в материк и изградена прецизно с керамични тухли, обмазани с хоросан. Гробната яма е покрита с масивни тухли, фугите между които са замазани с плътен хоросан. Това зазиждане е спомогнало намиращите се в гроба предмети да бъдат съхранени изключително добре. Погребана е млада жена, чието тяло първоначално e било положено върху специално сковано над гроба дървено ложе, а след това е кремирано. Над гробната яма, на горното стъпало, са поставени изящен бронзов съд във вид на мида, орнаментиран бронзов леген, бронзово котле, няколко стъклени лакримария и два тоалетни сандъчета, като при едното заключващият механизъм е във вид на две масивни бронзови херми. Мъртвата е погребана с лични вещи и дарове, които са поставени след като кладата е изгаснала. В областта на главата, е открит златен погребален венец. До тялото са открити костени и стъклени хурки и прекрасно бронзово огледало, което е поставено в специална дървена кутия. Предметите на лукса от гроба се допълват от изящно сандъче, облицовано със сребърни и златни пластини с орнаменти. Огромен полускъпоценен камък, монтиран върху капака, завършва украсата на сандъчето, което е без аналог в България. Изработката му издава ръката на изкусен майстор, владеещ в съвършенство работата с метала. В областта на краката на погребаната са поставени два чифта кожени обувки, чиято красота и запазеност нямат аналог в България и могат да се определят като изключителна находка със световно значение. Горната част на обувките е ажурно изрязана и е украсена с флорални елементи, изработени с медни с позлата нишки. Върху единия чифт орнаментите са покрити със златен варак. В гроба е открита и бронзова монета на император Хадриан (117-138 г.), която може да бъде свързана с вярването на древните гърци и римляни, че покойниците трябва да заплатят на лодкаря Харон за превоза си през реките Стикс ("Реката на омразата") и Ахерон („Реката на скръбта“ или „Реката на болката“) в подземното царство на Хадес. Откритите в гроба предмети, позволяват неговото датиране да се отнесе в първата половина на II век - във времето на управление на император Хадриан, когато тракийската поземлена аристокрация се е радвала на спокойно съществуване. Вероятно погребаната в могилата жена е член на богат тракийски род живял в този район през ІІ век. С тяхното богатство и значимост, двете могили, проучени от експедицията през сезона, хвърлят нова светлина върху два изключително важни периода от историята на Тракия - периода на късния елинизъм (II-I в. пр.Хр.) и периода на разцвет, спокойствие и просперитет на тракийската аристокрация в новата провинция Тракия (I-II в.) в пределите на Римската империя. Богатството на проучвания некропол дава основание да се търси съществуването на значим династичен център в региона, който, вероятно, е контролирал Сремския пролом - една от „портите“ към древните тракийските земи. Трябва да се отбележи, че съвсем наблизо, в района на съседното село Княжево, е проучен функциониращия през IV в. пр.Хр. владетелски дом на македонски стратег, назначен от Лизимах - един от наследниците на Александър Македонски. Освен това, в този район в землището на селата Маломирово и Златиница, е открито едно от най-богатите тракийски погребения (от втората половина на IV в.пр.Хр.), свързано вероятно с тракийския цар Керсеблепт. Всичко това по безспорен начин доказва, че археологическите проучвания в този регион следва да продължат,  те отварят нови страници от древната история на Тракия.